По повод 1 ноември синдикатите в Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия организират мълчаливо шествие под наслов "Искаме ли да има наука в България". За протеста говори Здравчо Здравчев, председател на синдикалната федерация на учените в КТ "Подкрепа". Интервю на Десислава Антова, News.bg. 

- Г-н Здравчев, какви са вашите основни искания?

- Първото ни искане е да се изпълни заложеното в програмата България 2020. Според нея средствата за наука до 2020 г. трябва да достигнат 1,5% от БВП. Общо средствата за наука у нас са в размер на 0,8% от БВП, но те са в този размер, защото вътре влизат средства, за които бих казал, че се срамувам, че правим такава наука. Това са средствата за медицински експерименти. Приблизително около 100 млн. годишно отиват за изпробване на нови лекарства. Тези пари влизат в бюджета за наука като привлечени средства за наука. Държавните средства са в размер на 176 млн. лв., което е под 0,2% от БВП. Това е официалната статистика. Държавата изобщо не е я интересува науката. Но науката е националната ни идентичност и националната ни сигурност. Националната ни идентичност, защото всички изследвания, които са свързани с хуманитарните области - език, бит, култура - това е част от националната ни идентичност. Изследванията, свързани с геофизика, сеизмология, генофондовете на растенията и животните, са част от националната ни сигурност. Кажете ни как хора, които работят със средна работна заплата в БАН под средната работна заплата за страната, могат да обслужват националните интереси? Ние сме поставени в положение да браним българската държавност от тези, от които зависи да запазим националната ни сигурност и идентичност нехаят. От 2009 г. се провежда една политика, с която работните заплати в БАН и Селскостопанска академия се вдигат само заради увеличението на минималната работна заплата. Заплатите в двете академии са смачкани. Редовите доценти в БАН, според официална информация от ръководството на академията получават средна работна заплата от 722 лв. Професорите получават малко повече, но съизмеримо със средната работна заплата в страната. Забележете в какво унизително положение са поставени тези хора, които носят най-високото експертно мнение в България. Ние браним българската експертиза. Може би на някой не е удобна българската експертиза? Може би някой иска да ползва само чужди експерти и да получава някакви комисионни - това може да се предполага. Но когато отрежем върха на пирамидата, когато го няма експертното мнение в тази държава няма кой да определи дългосрочните ни цели. Ние всъщност браним националната ни сигурност. Затова сме излезли. Не може хората да са в толкова унизително положение, а в същото време да изпълняват най-отговорната служба към родината.

- Колко души ще се включат в протестното шествие по повод 1-ви ноември Денят на народните будители?

- Ние имаме сигурност, че ще участват над 1000 души. Нашият протест ще се изрази в предоставяне на исканията ни - в Министерството на образованието и науката, Министерския съвет и Народното събрание. Това, което ние ще направим с най-голямо удоволствие, е поднасянето на венци на нашите будители - пред паметника на Васил Левски и пред паметника на св. св. Кирил и Методий. Шествието има и тази цел - да уважим тези, които са създали българската държавност, които са в основата й.

- Заплата по-ниска от тази на чистачка в някои учреждения. Докога така?

- Ужасът е, че има много висшисти, които получават минималната работна заплата за страната. Тези хора извършват лабораторни изследвания, създават научен продукт, работят с уреди, които струват над 4 млн. евро.

Бяхме на една среща, в която ни се поднася лъжлива информация - бюджетът на БАН през тази година е бил 73 млн. лв., а догодина щял да стане 78 млн. лв. Увеличение с 6,8%. Тези пет милиона, които ще получим от бюджета за догодина са пари за тази година за вдигане на минималната работна заплата. В БАН има над 1000 души, които работят на минимална работна заплата. БАН получи допълнително средства, за да вдигне минималната работна заплата. Другите заплати не са пипани. За увеличението на минималната работна заплата с 40 лв. ще са необходими не пет милиона, а шест милиона. Още тази година имаше пет-шест института, в които ръководителите пускаха хората в неплатен отпуск по един месец и половина. Връщаме се във времената на Дянков.

- Управляващите приеха Стратегията за наука, какви са ползите?

- Самата стратегия не е наясно с основните неща, за които говорим - какво представлява науката в България, какво дава и какво трябва за нейното развитие и запазване. Няма такава държава в Европа, дори в Африка, която да отделя под 0,2% от БВП за наука. А после ни се хвалят, че ще дадат 420 млн. лв. за наука. Тези пари са за пет годишен период най-малко. Средно в Европа държавата отделя 0,8% от БВП. Пред нас е Македония, която дори не е в ЕС.

Има още един много страшен проблем, който трябва да си го кажем. Ние сме на последно място по брой учени на глава от населението в Европа. Проучване установява, че за да се счита, че има достатъчен брой учени трябва да бъдат минимум 2000 души на 1 млн. население. Стандартът в Европа е 3000 души на 1 милион население. Общата бройка на учените в България е 5 хиляди души, като се добавят асистентите стигаме до 9 000 души. Представете си, ако имаме седем милиона население - ние трябва да имаме минимум 14 хиляди души учени, а за да сме в европейския минимален стандарт 21 хиляди души. Питаме как държавата не може да отдели души за толкова хора. Тук като че ли има съвсем друга тенденция. Всяка година тази цифра намалява - няма млади попълнения, тъй като докторанта получава 450 лв. стипендия, а висшиста взима минималната работна заплата 460 лв, откъде да има попълнения. Това показва, че се създава един страшен вакуум и това е другото лице на проблема с националната сигурност. Дългосрочно губим мозъка на нацията. Той изтича. Няма условия тук да работят нашите и резултатът е опросточване. Мога да ви кажа какво е положението в икономиката, тъй като нашата федерация функционира в електрониката и електротехниката, освен в науката. В момента чуждестранните инвеститори са изключително насочени към нискоквалифицираните работници. Най-бързо развиващата се индустрия е производството на части за автомобили. От нея в страната не остава абсолютно никаква печалба, тъй като тя е в крайния продукт - продажбата на автомобили. Хората са поставени в изключително тежки условия. Работят на трисменен режим и получават максимум колкото един доцент. Инвестициите в наука са в дългосрочен план, като не се търси задължително ефект. Достатъчно една малка част от научните изследвания да дадат висок резултат, който изплаща абсолютно всичко, цялата инвестиция в науката. Това е криворазбраната действителност в България, в която явно някои хора, считат че заемайки някакви държавни длъжности считат, че те са носители на най-високото експертно мнение.