Пазете се от паникьорите. Думите им имат склонност да се разпространяват като чума, пише в материала си Дейвид Робсън от BBC.
Всички знаем, че страхът да не ни сполети някаква болест е опасен колкото вирус. По същия начин, вуду шаманите вредят на жертвите си, чрез силата на внушението. Твърдото убеждение, че сте болни, може да доведе до появата на реални симптоми на заболяването. Повръщане, замаяност, главоболие, дори смърт могат да се появат единствено и само благодарение на вярата. Явлението се нарича ноцебо ефект.
Едва сега става ясно, колко лесно тези опасни убеждения могат да се разпространят чрез клюки и слухове – със сериозни последици. Може би в тях се корени фактът, че много домове изглеждат като прокълнати, а много хора живеещи в близост до вятърни турбини, се оплакват от виене на свят, безсъние и повръщане. Ако някога сте се чувствали подпухнали след поставяне на ваксина, били сте убедени, че мобилният ви телефон причинява главоболие или сте страдали от необяснима хранителна алергия, може би също сте станали жертва на ефекта ноцебо. “Ефектът ноцебо ни демонстрира силата на човешкия мозък”, казва Димос Митсикостас от Военната болница в Атина, “но за момента не успяваме да го обясним напълно.”
Лекарите отдавна знаят, че вярванията могат да са смъртоносни – както ни демонстрира и един ужасно объркала се студентска шега. През 18-те век група студенти по медицина решила да даде добър урок на неприятен асистент. Завързали очите му и му обяснили, че ще го обезглавят. Сложили главата му на дръвника и после поставили мокра кърпа на врата му. Убеден че това е студената целувка на стоманеното острие, асистентът “умрял на място.”
Съществуват множество подобни анектоди. Но съвременните изследователи се фокусират повече върху способността на мозъка да лекува, така нареченият плацебо ефект. Сега всяко клинично изпитване залага на пациенти, които получават истинско лекарство и такива, приемащи плацебо. Самите участници не знят към коя група принадлежат. Често се случва, при хората приемащи плацебо също да се наблюдава подобрение в състоянието.
Понякога обаче освен ползите, пациентите от плацебо грубата докладват и за странични ефекти – гадене, главоболие или болка. Проблемът е, че доброволците в клиничните изпитания, получават едни и същи предупреждения за възможните странични ефекти, независимо към коя група принадлежат. Понякога страхът от тези симптоми, може да доведе до реалната им проява дори при пациенти, приемащи плацебо.
През последните 10 години, лекарите доказаха, че ноцебо ефектът е често срещан. Митсикостас документирал явлението при множество пациенти лекувани от главоболие, множествена склероза и депресия. При едно изследване върху болестта Паркинсон, 65% от участниците приемащи плацебо, се оплакали от странични реакции, а един на 10 души отпадал от изследването заради силата им.
Въпреки че много от страничните ефекти са до известна степен субективни – като гаденето и болката – понякога ефектът ноцебо се проявява под формата на обриви и други кожни оплаквания, реално документирани при прегледа. “Удивително е, че хората приемат таблетки, съдържащи захар, а когато направим изследвания се оказва че чернодробните им ензими са реално завишени”, казва Митсикостас.
И за тези които си мислят, че страничните ефекти са умишлено предизвикани или въображаеми, наблюдение върху активността на нервите при проява на ноцебо сочи, че гръбначният мозък започва да реагира на повишената болка, дълго преди да е станало възможно съзнателното и осмисляне.
Интерес представлява случай на пациент назован като г-н А, от 2007 година. Той страдал от депресия и решил да изпие цяла опаковка таблетки. Миг по-късно съжалил за решението си и се втурнал към спешна помощ, където колабирал на рецепцията. Състоянието му изглеждало сериозно: кръвното му налягане било значително понижено, дишането му било учестено, включили му система. И въпреки всичко кръвните изследвания не успели да открият следи от лекарството. 4 часа по-късно, пристигнал друг лекар, за да обясни, че г-н А участва в изпитване на лекарство и приема плацебо. Скоро след като чул новините пациентът се възстановил.
Никога няма да разберем дали ефектът ноцебо е щял да убие г-н А, но според Фабрицио Бенедети от Университета в Торино това е било напълно възможно. Той сканирал мозъците на пациенти с ноцебо и забелязал верижно активиране на хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези – области, които обикновено се активират при екстремни заплахи за тялото. Ако убежденията и страховете ви са достатъчно силни, полученият коктейл от хормони може да се окаже смъртоносен.
Мисълта, че лекарят ви несъзнателно може да ви навреди още повече е достатъчно тревожна. Наскоро, стана ясно колко малко е нужно за разпространението на ефекта ноцебо. Дори само разпространението на слухове може да настрои мозъка ви на вълна заболяване с изключително мощен ефект.
Миналата година, например, Бенедети предложил на 100 стедунти да ги отдведе до италианските Алпи, на надморска височина от 3 000 метра. Няколко дни по-рано, той предупредил само един от тях за възможните последици – че разреденията въздух може да предизвика мигрени. До денят на пътуването, той открил, че слухът се е разпространил сред над четвърт от групата – тези, които научили слуха, започнали да страдат от ужасно главоболие. Нещо повече, изследване на слюнката им, демонстрирало преувеличена реакция към условия с ниско съдържание на кислород, включително увеличение на ензимите, свързани с главоболието, причинено от надморската височина. “Биохимията в мозъка се бе променила при “социално инфектираните” пациенти”, казва Бенедети.
С други думи, вредните убеждения, които разпространят заболявания са заразни. “Вие предавате негативните си очаквания на приятели и съседи и те се разпространяват много бързо, произвеждайки социален ноцебо ефект при по-голям кръг от хора”, добавя Бенедети. Друго изследване открило, че дори само гледката на страдащ пациент би могла да усили собствената ви болка – подказвайки, че ноцебо ефектът се предава от човек на човек дори чрез мълчаливо наблюдение. Но още по-тревожното е, че дори не е нужно да осъзнавате тези си мисли, за да ви повлияят. Плацебо ефектът може да бъде предизвикан от подсъзнателни сигнали.
Историята изобилства от случаи на мистериозни епидемии. Най-известната е смъртоносната танцувална чума от 1518 г. А по-късно през 60-те години на миналия век, в текстилна фабрика в САЩ, се разразила и мистериозната епидемия известна като “June Bug”. Тя се изразявала в световъртеж и повръщане, въпреки факта че отровните насекоми, за които се смятало, че са отговорни са симптомите така и не били открити. Най-смаразяващи обаче са мистериозните смъртни случаи сред етническата група Хмонг – пристигнала в Америка от Югоизточна Азия през 80-те години – млади мъжи, без диагностицирани заболявания, започнали да измират в съня си, след периоди на кошмари и сънна парализа. Учените смятат, че причина за тези смъртни случаи са вярвания в смъртоносни нощни духове. Понякога отговорни са и новите технологии. В края на 19-ти век, първите потребители на телефони, се оплаквали от световъртеж и силна болка след употребата на новата измишльотина. През 80-те години скандинавски работници развили изненадващи обриви, очевидно заради мониторите на компютрите.
Днес, ефектът ноцебо е най-ясно забележим при т.нар. Синдром на вятърната турбина, изразяващ се в безсъние и гадене и в алергичната реакция към wi-fi. Някои хора дори спят в метални пашкули, за да избегнат непрекъснатия звън в ушите. Няколко експеримента доказаха, че хората имат склонност да докладват за подобни симптоми, когато са изложени на копия на предаватели, които всъщност не излъчват никакви електромагнитни вълни.
Ако ноцебото ни доказва нещо, то е че не трябва да пренебрегваме сериозността на състоянието. “Аз не се съмнявам, че хората наистина изпитват физически симптоми”, казва Джеймс Рубин от King’s College, Лондон. Дори бившият ръководител на Световната Здравна организация е бил засегнат: тя забранила мобилните телефони в офиса си, защото си мислела, че те са причина за силното и главоболие.
Страхът от електрочувствителността е сравнително рядка, но съществуват множество други убеждения, които биха могли да навредят на здравето ви. Може би страдате от мистериозна хранителна алергия, например. В Англия, 20% от хората твърдят, че стомахът им не може да поснася определени храни, макар че медицинските изследания сочат, че едва една десета от тях имат реален проблем. Ефектът ноцебо би могъл да обясни и защо хората се разболяват след поставяне на ваксина. Той би могъл да хвърли светлина и върху често дискутираните странични ефекти на противозачатъчните таблетки - депресия, главоболие и болки в гърдите, които научните изследвания не успяват да потвърдят.
Какво бихме могли да направим ? Изключително трудно е да се неутрализират дълго коренени вярвания, но разпространяването на слухове трябва да спре. През 2013, Рубин открил, че излъчването на кратко видео за електрочувствителността е достатъчно да предизвика симптоми при зрителите. Смята се, че бумът на синдромът на вятърната турбина в Канада е бил причинен от пуликации в местни медии. С други думи, страхът разболява хората.
Как стоят нещата с лекарите ? Ребека Уелс от Медицинския център Wake Forest в Северна Каролина, посочва, че съвременната медицина е изправена пред дилема. Лекарите са длъжни да бъдат честни с пациентите относно страничните ефекти, те трябва да получат информирано съгласие, но тази концепция се размива, когато самата информация би могла да разболее още повече хората. Според нея в бъдеще, лекарите трябва да разработят нови процедури и да решат кои факти да разкрият и как точно да поднесат информацията. Още повече, че ноцебо ефектът лесно може да се разпространи от един-едниствен човек при цяла група хора.
Образованието също би могло да намали силата на ноцебо ефекта. Митсикостат се опитва да обясни на пациентите си, че трябва да осъзнават собствените си очаквания. “Трябва да накараме пациентите да разберат, че това е вътрешен страх, който трябва да се опитаме да преборим”, казва той.
Връзката ум-тяло е нещо, което не можем да си позволим да пренебрегнем, въпреки удивителните нови медицински инструменти. “В продължение на хилядолетие, медицината е била просто плацебо, магьосниците разчитали на волята, за да лекуват”, добавя Митсикостат. “Не е достатъчно да преодолеем болестта – абсолютно задължително е.”, казва той.
