Тъй като човечеството е изправено пред заплахата на глобалното затопляне, все по-често се замисляме какъв отпечанък оставят върху природата капризите ни. Това важи най-вече за храната, която консумираме.
Фермерството, фабричното производствто и транспорта на стоки до голяма степен разчитат на изгарянето на изкопаеми горива, при което в атмосферата се отделят парникови газове. Учените измерват това влияние като “въглероден отпечатък” - той отразява количеството въглероден диоксид на 100 грама храна.
Благодарение на въглеродния отпечатък става възможно да създадем хранителна пирамида на база щетите, които храната и деликатесите нанасят на околната среда. Месото и млечните продукти се намират на дъното, причинявайки огромни щети, докато плодовете и зеленчуците като най-екологична алтернатива са на върха на пирамидата. Зърнени храни като хляба, пастата и сладкарските изделия са в средата.
Този подход обаче не взема под внимание, какво количество енергия получава тялото ни от тези храни. Трябва да изядете доста маруля, за да получите същите калории, които бихте приели от парче бекон, например. В случая с бекона обаче в атмосферата ще се отделят три пъти повече парникови газове. Преработените зеленчуци и тези, внасяни от далечни ферми имат далеч по-лош въглероден отпечатък.
Ученият Адам Дрюновски от Вашингтонския университет и колегите му взели това предвид, и изчислили въглеродните емисии на 100 калории от различни видове храни.
Гледайки на нещата по този начин, се оказва че пирамидата се обръща с главата надолу. Въглеродният отпечатък на тортата и шоколада, е едва една десета от този на замразените зеленчуци, например. Месото произвежда едва половината от въглеродните емисии отделяни при производството на яйца.
Не бива да гледате на тези резултати като на стимул да се отдадете на страстта си към сладкото. Доказателствата сочат, че повишената консумация на захар води до множество здравословни проблеми, включително диабет и сърдечни заболявания. А пресните зеленчуци, отглеждани във вашия район все още остават най-доброто решение и от екологична, и от здравословна гледна точка.
Но долните данни може би ще ви помогнат да вземете информирано решение, докато се опитвате да си съставите балансирана и устойчива диета.
Хлябът произвежда 50 грама въглероден диоксид на 100 калории, а сладкарските изделия 81 грама. При производството на шоколад се отделят 59 грама въглерод на 100 калории, а при производството на яйца цели 440 грама, следват млякото с 351 грама и месото с 247. Най много въглероден диоксид на 100 калории се отделя при производството на консервирани зеленчуци – цели 787 грама.
