Американски и британски секретни служби все по-успешно прехващат разговори и други комуникации от пътнически самолети във въздуха. Особено ги интересува "Ер Франс".

Това разкрива "Монд" в обширно разследване, осъществено съвместно със сайта The Intercept (т.е. "Прехващането”).

Основа на разкритията са част от документите, изнесени от Едуард Сноудън, бивш служител в ЦРУ и консултант в Агенцията за национална сигурност (АНС или NSA).

Нов простор за шпионаж

АНС и сходната й служба във Великобритания могат да прехващат всички данни, включително секретните кодове на комуникациите на пътниците в повечето големи авиокомпании, подчертава „Монд”.

В огромния обем архиви, извлечени от Едуард Сноудън, има документ, който започва с гатанка:

„Кое е общото между президента на Пакистан, един контрабандист на пури или на оръжие, един заподозрян за тероризъм или за ядрен трафик. Всички те използват мобилния си телефон, когато са в самолет.”

Маркиран „Свръхсекретно”, документът от 2010 г. разглежда нов, неразработен дотогава терен за шпионаж: комуникациите водени от борда на въздушен лайнер.

Малко по-рано АНС е констатирала във вътрешен документ, че през декември 2008 г. 50 000 души по света са имали възможност да използват мобилен телефон при полет. През февруари 2009-а броят им достига 100 хиляди.

За да обясни този скок, АНС изброява:

„Все повече самолети са оборудвани (за GSM-връзка). Отдръпва се страхът, че самолетът (поради радиосмущение) ще падне. Не е и толкова скъпо (подслушването)... Небето би могло да принадлежи на АНС”.

Преслушване в реално време

В края на 2012 г. Щабът за правителствени комуникации (ЩПК, англ. GCHQ, от Government Communications Headquarters), аналог на АНС, описва в свръхсекретен документ програмата „Саутуиндс” (Southwinds – т. е. Южни ветрове).

Нейна цел е да се събира цялото съдържание на комуникациите от летящи самолетите. Обхватът й е все още ограничена до Европа, Близкия Изток и Африка, райони покрити от спътниците „Инмарсат”.

Събирането на данни се извършва „почти в реално време” – един самолет може да бъде „преслушван” през всеки две минути.

За да бъде шпиониран телефон на борда, е достатъчно устойчиво да върви на височина 3 километра.

Сигналът се предава чрез спътник, а електронното му подслушване става чрез антените на секретни наземни съоръжения.

Щом мобилният телефон е включен, може да бъде и локализиран – и от него има как да се научи много.

Възможно е сверяване със списъците на пътниците и номерата на полети – така става ясно кой говори в дадения момент. А ЩПК може дори да предизвика смущения от разстояние – това принуждава ползвателя да включи отново телефона си. Така британските служби получават неговите кодове и пароли.

ЩПК и АНС са дали на своите операции птичи имена „Крадлива сврака” и „Пътуващ гълъб”. Именно тях споменава американският журналист Глен Грийнуолд в книгата си „Няма къде да се скриеш” (2014).

Едно по-задълбочено изследване на непубликуваните досега документи от архива „Сноудън” показва как се е развивало през 2005 - 2013 г. шпионирането на пътнически самолети в целия свят. Показва също, че „Ер Франс” от много ранен момент е била в центъра на вниманието на тези две приятелски страни, САЩ и Обединеното кралство.

Опасността „Ер Франс”

През 2005-а документ на АНС очертава големите насоки в проекта за „следене на граждански самолети в целия свят”. Той е с дата 5 юли и с подписа на шеф номер 2 в една от основните дирекции на АНС, натоварена със събирането на информация с електромагнитен произход (SID - Signal Intelligence Directorate).

Меморандумът от 13 страници детайлно изброява основните етапи на програмата, замислена първоначално за избягване на „нов 11 септември”.

Става ясно, че още в края на 2003 г. „ЦРУ смята, че полетите на „Ер Франс” и „Еър Мексико” са потенциално мишени на терористи”.

Пак по онова време юридическата служба на АНС уточнява, че „няма никакъв законов проблем да се следят самолетите на тези две компании в чужбина” и че „те би трябвало да са под най-стриктно наблюдение, щом като влязат американското въздушно пространство”.

Посочването на „Ер Франс” като голям риск за интересите и територията на САЩ не изглежда проста хипотеза на няколко редови шпиони.

Впечатляващ кръг власти, отговорни за сигурността на страната е бил информиран за „опасността”, каквато представлявала френската компания.

Меморандумът на АНС е бил разпратен до 20-ина получатели, сред които командването на противовъздушната отбрана на Северна Америка, ЦРУ, министерството на вътрешната сигурност, Агенцията за космическо разузнаване, военното разузнаване, генералният щаб на ВВС.

Тази обсебеност от „Ер Франс” остава постоянна през годините и в нея няма нищо случайно.

Смартфон във въздуха

За първи път използване на смартфон в небето е изпробвано при полет на „Ер Франс” AF 1046 на 17 декември 2007 г. по маршрута Париж – Варшава.

„Започнахме рано – потвърди за „Монд” управата на „Ер Франс” – и не спираме тестовете. Сега се подготвяме, както и другите компании, да минем предоставяме безжичен интернет (Wi-Fi) на борда.”

Що се отнася до действията на англо-американските тайни служби от компанията казаха, че не знаят подробности, но и че „ние явно не сме единствените, подложени на това”.

През 2012 година ЩПК отбелязва, че 27 компании вече са позволили или са готови да позволят на пътниците да използват мобилни телефони, особено в първа класа и в бизнескласа при пътуванията на големи разстояния.

Сред тях са British Airways (само за данни и SMS-и), Hongkong Airways, Аерофлот, Etihad, Emirates, Singapore Airlines, Turkish Airlines, Cathay Pacific, както и Луфтханза (Lufthansa).

А „Ер Франс” е станала едва ли не класически обект на електронно подслушване. Британските служби са използвали голяма скица на неин самолет, за да илюстрират в поверителен документ как се прехващат комуникации в полет.

Все по-големи възможности

За да докажат възможностите си, ЩПК и АНС дава в тайните си отчети примери за прехванати комуникации.

Има например сведение (от 23 март 2012 г., в 13.56 ч) от полет ETD8271 на Etihad (Обединени арабски емирства) от летище Кенеди в Ню Йорк до Денвър, Колорадо; от Ница – Москва (Аерофлот, 20 май 2011 г.); Милано – Доха (Qatar Airways, пак през 2011-а) и т.н.

Друг посочен пак за вътрешно ползване „удар” е с телефон „Блекбъри”, от който ПИН-кодовете и имейл адресите са записани от полет на 2 януари 2013 г. в 10.23 часа. Но в този случай не е установено името на компанията, нито посоката, в която е летял лайнерът.

Двете служби гордо са описвали трофеите си – прехващане на всякакви видове цифрово общуване: глас, данни, ес-ем-ес, имейл, Webchat, социални мрежи (Фейсбук, Туитър и др.), карти от Гугъл, Бит-торенти, скайп и т.н.

В упражненията си по слухтене британските тайни служби са открили – с известна изненада, че не само те се интересуват от тези комуникации при полет. Оказва се, руската компания Аерофлот е инсталирала в самолетите „особена” система за GSM-връзка. „Без съмнение, за да извършва прехващания...”, коментират британците в съответния документ.

Днес стотина компании позволяват да се телефонира от техните самолети.

„Клиентите вече смятат, че е нормално, дори необходимо да запазват връзка във въздуха”, отбелязва управата на „Ер Франс”.

***
В повечето страни авиационните власти са разрешили употребата на мобилни телефони на борда. А експерти смятат, че 2016, 2017 и 2018 година ще бъдат „исторически” за нововъведението, по-специално с осигуряването на безжичен интернет в открито небе.

Има накъде да се разширява още повече и обхватът на шпионажа. За наблюдаване са „стотици хиляди лица” според прогнозите на АНС, с други думи кръг, който далеч надхвърля потенциално свързаните с тероризма.

Впрочем службите са заинтересувани не по-малко да шпионират икономически и политически пътниците... в първа класа.

Няма граници за секретното наблюдение и всяка новост се оказва бързо посрещнато предизвикателство. Службите изглеждат дори малко обръгнали на такива задачи. В секретна бележка от 2010 г. редови експерт полушеговито е вмъкнал: „Кой ще е следващият терен за експериментиране? Влаковете? Ще трябва да погледнем...”