8 повече или по-мялко вероятни хипотези за това, което науката все още не може да обясни.
Защо човек "изгубва" 1/3 от живота си за сън? И защо въобще хората сънуват? На този въпрос науката отдавна търси обяснение, имало е (а и днес има) различни хипотези, а мненията и в научните среди продължават да се разминават.
Хипотеза №1: за да помним
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира– в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали преди хората.
Хипотеза №2: да успееш да се събудиш
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени "фактори на съня"), които предизвикват "умора на мозъка". Според това схващане, по време на сънищата тези "фактори на съня" се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а неговият стопанин - да води активен начин на живот.
Хипотеза №3: за да стане желаното реалност
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка съчинява музика, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата ние често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого по време на сън, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, най-добрата соната на Тартини, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени "по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари".
Хипотеза №4: поради безизходица
Фройд не се е съмнявал, че всичките творчески сънища по своята същност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове. А неговият ученик Юнг е добавил към тази теория, че сънищата са "малката врата към най-съкровените дълбини на душата".
Хипотеза №5: за преработване на "шлаката"
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат "безплатното кино", което нощем сънуваме, за "безсмислена биология". Според тях е напълно възможно сънищата да са "шлаката", получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очите си и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Хипотеза №6: за тренировка
Наскоро учени от университета "Харвард" с помощта на магнитно-резонансното сканиране проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които те са придобили наяве.
Хипотеза №7: за да растем
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче сънуват все още никой не знае. Съществуват две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
Хипотеза №8: за слава
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който е записвал всичко, което му се е присънвало. В обемна тетрадка са записани 48 ярки сънища, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните "тълкуватели на сънища" , а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.
Защо човек "изгубва" 1/3 от живота си за сън? И защо въобще хората сънуват? На този въпрос науката отдавна търси обяснение, имало е (а и днес има) различни хипотези, а мненията и в научните среди продължават да се разминават.
Хипотеза №1: за да помним
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира– в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали преди хората.
Хипотеза №2: да успееш да се събудиш
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени "фактори на съня"), които предизвикват "умора на мозъка". Според това схващане, по време на сънищата тези "фактори на съня" се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а неговият стопанин - да води активен начин на живот.
Хипотеза №3: за да стане желаното реалност
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка съчинява музика, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата ние често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого по време на сън, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, най-добрата соната на Тартини, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени "по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари".
Хипотеза №4: поради безизходица
Фройд не се е съмнявал, че всичките творчески сънища по своята същност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове. А неговият ученик Юнг е добавил към тази теория, че сънищата са "малката врата към най-съкровените дълбини на душата".
Хипотеза №5: за преработване на "шлаката"
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат "безплатното кино", което нощем сънуваме, за "безсмислена биология". Според тях е напълно възможно сънищата да са "шлаката", получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очите си и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Хипотеза №6: за тренировка
Наскоро учени от университета "Харвард" с помощта на магнитно-резонансното сканиране проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които те са придобили наяве.
Хипотеза №7: за да растем
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче сънуват все още никой не знае. Съществуват две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
Хипотеза №8: за слава
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който е записвал всичко, което му се е присънвало. В обемна тетрадка са записани 48 ярки сънища, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните "тълкуватели на сънища" , а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.
Източник: zdrave.bg
