Предложение до президента за награждаване посмъртно на Петър Дертлиев с орден Стара планина - първа степен се очаква да гласува днес правителството.

Петър Дертлиев (7 април 1916 – 5 ноември 2000) е български политик, лидер на БСДП. Роден е в с. Писарово, Плевенско.

Д-р Дертлиев завършва медицина през 1941 година. Бил е за кратко асистент в катедра Анатомия на Медицинския факултет на Софийския университет. Кариерата му обаче е белязана от политически репресии. От 1957 до 1963 работи в туб-диспансера за деца в Трявна и Перник.

След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.

За първи път Петър Дертлиев е арестуван през 1936 година по време на студентска протестна демонстрация за възстановяване на Търновската конституция. По-късно това се случва многократно заради опозиционната му дейност.

След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж.

През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик.

След възстановяването на демокрацията в България в края на 1989 г., заедно с Атанас Москов стават инициатори за възстановяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). След краткото председателстване на Атанас Москов (1989 – 1990 г.), Петър Дертлиев оглавява организацията.

През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист.