В България честотата на катастрофалните земетресения достига до хиляди години, докато в Румъния средната честота е 40-50 г. Така че сме нещо като Обетована земя

Това заяви в интервю за БНР проф. Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер бе регистрирано тази нощ в 1.20 часа в Румъния и бе усетено на много места у нас, главно по високите етажи на населените места в Северна България. Епицентърът на труса е на 147 км северно от Букурещ и на 45 км от град Фокшани, област Вранча, на дълбочина 98 км по данни на Европейския сеизмологичен център.

"Изследванията, които правим, ни дават основания да твърдим, че нямаме натрупани такива големи напрежения, докато румънските колеги и международните експерти не могат да кажат това за вранчанското дълбочинно огнище. Очаква се там да продължават тези катастрофални земетресения с относително висока честота, докато честотата на тези земетресения с магнитуд 7, които могат да доведат до сериозно въздействие върху жилищния фонд и инфраструктурата, при нас стават на стотици години", обясни проф. Ботев.

Учените от БАН определят максималната степен на въздействие върху страната на земетресението във Вранча до пета и то в близките до Румъния населени места.

"Сеизмичните вълни пристигат безпрепятствено на големи разстояния, затова земетресението се усеща в много широк ареал, но остава само в сферата на усещанията, на въздействието върху психиката на хората", допълни сеизмологът.

По думите му умерени по сила земетресения във Вранча се случват относително често, но дълбочината ги прави относително безопасни, с магнитуд от 5-5 до 6 стават земетресения в рамките на четири-пет години.

"Такива земетресения не водят до сериозно въздействие върху инфраструктурата. Катастрофалните земетресения там не са рядкост, през 40-50 години стават земетресения с магнитуд, по-голям от 7", каза още проф. Ботев.