Химически завод в Индия е първият в света, който въведе нова система за улавяне на въглеродни емисии и превръщането им в сода бикарбонат.
Заводът Tuticorin Alkali се намира в индустриалната част на пристанищния град Тутикорин. Очаква се той да преработва по 60 000 тона въглеродни емисии в хлебна сода и други полезни съединения. Учените, изобретили техниката твърдят, че тя може да се използва за уляване и преработка на до 10% от световните емисии получени се в резултат на изгарянето на въглища.
Въпреки че тази технология не е новост, забележителното на инсталацията в Тутикорин е, че функционира без държавно финансиране. Това подсказва, че изследователите са разработили печаливша, полезна система, която има търговски потенциал да навлезе и в други индустрии.
“Аз съм бизнесмен, никога не съм се замислял за спасяването на планетата. Трябваше ми надежден източник на въглероден диоксид и това се оказа най-добрия начин да се сдобия с него”, казва управляващия директор на завода Рамачадран Гопалан.
Инвеститорите в новата техника – лондонската компания Carbon Clean Solutions, разработили системата във Великобритания, след като получили финансиране от програма за подкрепа на местни предприемачи. При процеса се използва патентовано вещество за филтирането на молекулите на въглеродния диоксид.
Индийския завод все още разчита на изгарянето на въглища за производството на пара, която задвижва различните производствени процеси. Парата, съдържаща патентованото вещество на Carbon Clean, отделя въглеродните емисии, които след това се отвеждат в смесителна камера, заедно със сол и амоняк.
Крайният продукт може да се използва за производството на сода бикарбонат и редица други съединения за производството на стъкло, перилни препарати, дезинфектанти и подсладители.
Цялостната идея за отделянето на молекулите на въглеродния диоксид от димните газове може да не е нова, но екипът, създател на системата твърди, че филтриращото вещество е далеч по-ефективно от амино съединенията, използвани първоначално, и изисква много по-малко енергия.
Сред предимствата на системата е фактът, че тя превръща въглерода в нещо полезно, а не просто го съхранява.
Като се имат предвид разходите за съхранение на въглерода, възможността от него да се произвеждат вторични продукти е изключително важна.
