Едно от първите неща които научаваме за еволюцията в училище е, че в човешкото тяло има редица рудиментарни части – апендикс, мъдреци и опашна кост, които постепенно престанали да си използват, докато сме се адаптирали към съвременния начин на живот.

И макар мъдреците да носят повече вреда, отколкото ползи, човешкият апендикс може би е нещо повече от тиктакаща бомба със закъснител. Новопроведено изследване твърди, че той всъщност изпълнява важна биологична функция.

Изследователи от Университета в Мидуестърн проследили появата, изчезването и повторната поява на апендикса при няколко вида бозайници през последните 11 милиона години.

Открили, че органът се е появил поне 29 пъти, вероятно дори 41 пъти в хода на еволюцията на бозайниците, като е изчезвал близо 12 пъти.

 "Това статистически силно доказателство, че появата на апендикса е значително по-вероятна, отколкото загубата му, подсказва селективната стойност на тази структура," твърдят авторите на изследването.

Но ако апендиксът се е завръщал множество пъти при хората и другите бозайници в хода на еволюцията, каква е причината за това ?

Общоприетото схващане е, че човешкият апендикс е останка от орган, който преди милиони години играл важна роля.

Причината все още да съществува е, че от еволюционна гледна точка пълното му изчезване е твърде скъпо.

С други думи, усилията за постепенната загуба на апендикса просто не си струват, защото при повечето хора, апендииксът не причинява никакви проблеми.

В продължение на години, изследователите се питаха каква функция би могъл да изпълнява закърнелият орган. Водещата хипотеза твърдеше, че той е рай за полезните чревни бактерии, които ни помагат да се справим с инфекциите.

Най-добро доказателство за това ни предоставя изследване от 2012 година, които открило, че хората с отстранен апендикс е 4 пъти по-вероятно да станат жертва на клостридиум дифициле и да развият бактериална инфекция, причиняваща диария, треска, гадене и болки в стомаха.

Повторна поява на бактериална инфекция при хора с неотстранен апендикс била регистрирана при 11% от хората в Университетската болница в Ню Йорк и при 48% от хората с отстранен апендикс.

Екипът от Университета в Мидуестърн предприел различен подход, но стигнал да същите заключения.

Учените първо събрали данни за наличието или отсъствието на апендикс и други храносмилателни обобености при 533 различни вида бозайници през последните 11,244 милиона години.

После проследили как е еволюирал апендикса през годините и открили, че веднъж след като органът се появи при даден вид, почти никога не изчезва.

Това означава, че апендиксът най-вероятно изпълнява адаптивна функция.

Изследователите взели под внимание и различни екологични фактори, социалното поведение на видовете, диетата, местообитанието и местния климат- за да определят каква е тази адаптивна функция.

Открили, че видовете при които органът се е запазил или появил повторно се отличават с по-високи средни концентрации на лимфоидна тъкан в цекума – малка торбичка на границата на тънкото и дебелото черво.

Това предполага, че апендиксът може би играе важна роля за имунната система на видовете, особено като се има предвид, че лимфната тъкан стимулира растежа на определени полезни бактерии.

Изследването далеч не е убедително, но предлага различна гледна точка към хипотезата, че хората са запазили апендикса заради имуноподдържащата му роля.

Предизвикателството е тази хипотеза да бъде доказана, тъй като при повечето хора, чиито апендикс е бил отстранен, не са регистрирани никакви дългосрочни старнични ефекти.

Възможно е при тези хора тъканите, произвеждащи имунни клетки в цекума и други части на тялото, да компенсират загубата.

Едно нещо е сигурно, макар че едва ли някога ще върнем опашките си, е твърде рано да отписваме апендикса.