Ако в края на 2016 г. се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26,1 на сто от гласовете, докато БСП - 24,9 процента. Това показват данни от ново социологическо проучване на "Екзакта", проведено сред 1000 пълнолетни българи между 27 и 30 декември 2016 г.
С електорален дял от 10,5 на сто Обединените патриоти (Патриотичния фронт и "Атака") са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4 на сто.
Реформаторският блок имат електорална тежест от 3,5 на сто, 3,3% е електоралният дял на "Воля" на Веселин Марешки, а 2,1 на сто - на ДСБ самостоятелно.
Процесите в лявото политическо пространство след президентските избори имат обща доминанта - мобилизация около БСП, смятат социолозите.
Според тях в навечерието на парламентарните избори се наблюдава фрагментиране на дясноцентристкото пространство, където възникват нови десни формации.
63 на сто от българите са на мнение, че Реформаторският блок в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в момента.
Една четвърт смятат, че на страната е нужен нов дясноцентристки проект със силно гражданско участие. Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9 на сто от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление.
Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата.
21 на сто от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от партията, на която симпатизират. Над средния дял разочаровани социолозите регистрират сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко разочаровани са левите избиратели.
В края на декември 2016 година 19 на сто от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18 на сто от българите).
Те представляват по около 40 на сто от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на "Воля".
Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация "Да, България", одобрението към него възлиза на 14 на сто, отбелязват от "Екзакта".
44 на сто от българите не се чувстват политически представени от депутатите в 43-то Народно събрание, а 41 на сто смятат, че са представени.
