Днешната дата се остава в историята с постужения и събития довели до коренни промени в областта на политиката, културата, науката и обществения живот. За България тя остава в календара с факта, че днес се навършват 114 години от рождението на великия български поет и публицист Гео Милев.
Георги Касабов Милев е роден на 15.01.1895 в Раднево. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора.
От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение.
Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения; подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П. П.Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката.
През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия".
По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма; ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия. През юли 1914, след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн.
Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).
Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн и Фр. Ницше, които съдържат преведени от Милев стихове; всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти - Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Т. Траянов, Л. Стоянов и Н. Райнов.
Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915-1916 заедно с Н. Икономов организира в Ст. Загора театрална трупа, която изнася няколко представления. През март 1916 е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.
През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран; остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от "Грозни прози". В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание "Акцион". След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната пред 1922-23 възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад".
Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен в общ гроб в Илиянци.
Събития на 15-и януари:
* 1582 - Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
* 1759 - Открит е Британския музей.
* 1892 - Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
* 1919 - Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
* 1919 - Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
* 1925 - В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
* 1951 - Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
* 1969 - Съветския съюз изстрелва космическия кораб Союз 5.
* 1970 - Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
* 1970 - Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
* 1975 - Ангола получава своята независимост от Португалия.
* 1991 - Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.
* 1992 - Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
* 2001 - В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
* 2006 - Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.
Родени на 15-и януари:
* 1432 - Афонсу V, крал на Португалия († 1481)
* 1622 - Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673)
* 1795 - Александър Грибоедов, руски драматург († 1829)
* 1843 - Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик
* 1850 - София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891)
* 1850 - Михай Еминеску, румънски поет († 1889)
* 1866 - Натан Сьодерблум, шведски духовник - икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931)
* 1868 - Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931)
* 1892 - Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970)
* 1895 - Гео Милев, български поет († 1925)
* 1902 - Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969)
* 1913 - Лойд Бриджис, американски актьор († 1998)
* 1917 - Василий Петров, съветски маршал
* 1918 - Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970)
* 1923 - Янко Керемидчиев, български историк
* 1929 - Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968)
* 1935 - Робърт Силвърбърг, американски писател
* 1958 - Борис Тадич, президент на Сърбия
* 1968 - Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
* 1970 - Даниел Боримиров, български футболист
* 1979 - Мартин Петров, български футболист
Починали на 15-и януари:
69 - Галба, римски император (* 3)
1595 - Мурад III, султан на Османската империя (* 1546)
1615 - Вирджиния Медичи, член на клана Медичи (* 1568)
1901 - Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828)
1919 - Карл Либкнехт, германски политик - марксист, екзекутиран (* 1871)
1919 - Роза Люксембург, германски политик - марксист от полски произход, екзекутирана (* 1870)
1945 - Теодор Траянов, български поет (* 1882)
1988 - Шон Макбрайд, ирландски политик, първи президент на Амнести Интернешънъл, Нобелов лауреат през 1974 (* 1904)
1998 - Владимир Свинтила, български писател, публицист, журналист, критик (* 1926)
2000 - Желко Ражнатович, сръбски военен командир (* 1952)
2006 - Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1926)
2007 - Джеймс Хилиър, канадски физик, създател на електронния микроскоп (* 1915)
Празници на 15-и януари:
# Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
# Северна Корея - Ден на корейската азбука
# САЩ - Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
Георги Касабов Милев е роден на 15.01.1895 в Раднево. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора.
От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение.
Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения; подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П. П.Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката.
През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия".
По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма; ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия. През юли 1914, след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн.
Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).
Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн и Фр. Ницше, които съдържат преведени от Милев стихове; всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти - Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Т. Траянов, Л. Стоянов и Н. Райнов.
Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915-1916 заедно с Н. Икономов организира в Ст. Загора театрална трупа, която изнася няколко представления. През март 1916 е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.
През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран; остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от "Грозни прози". В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание "Акцион". След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната пред 1922-23 възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад".
Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен в общ гроб в Илиянци.
Събития на 15-и януари:
* 1582 - Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
* 1759 - Открит е Британския музей.
* 1892 - Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
* 1919 - Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
* 1919 - Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
* 1925 - В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
* 1951 - Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
* 1969 - Съветския съюз изстрелва космическия кораб Союз 5.
* 1970 - Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
* 1970 - Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
* 1975 - Ангола получава своята независимост от Португалия.
* 1991 - Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.
* 1992 - Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
* 2001 - В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
* 2006 - Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.
Родени на 15-и януари:
* 1432 - Афонсу V, крал на Португалия († 1481)
* 1622 - Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673)
* 1795 - Александър Грибоедов, руски драматург († 1829)
* 1843 - Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик
* 1850 - София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891)
* 1850 - Михай Еминеску, румънски поет († 1889)
* 1866 - Натан Сьодерблум, шведски духовник - икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931)
* 1868 - Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931)
* 1892 - Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970)
* 1895 - Гео Милев, български поет († 1925)
* 1902 - Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969)
* 1913 - Лойд Бриджис, американски актьор († 1998)
* 1917 - Василий Петров, съветски маршал
* 1918 - Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970)
* 1923 - Янко Керемидчиев, български историк
* 1929 - Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968)
* 1935 - Робърт Силвърбърг, американски писател
* 1958 - Борис Тадич, президент на Сърбия
* 1968 - Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
* 1970 - Даниел Боримиров, български футболист
* 1979 - Мартин Петров, български футболист
Починали на 15-и януари:
69 - Галба, римски император (* 3)
1595 - Мурад III, султан на Османската империя (* 1546)
1615 - Вирджиния Медичи, член на клана Медичи (* 1568)
1901 - Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828)
1919 - Карл Либкнехт, германски политик - марксист, екзекутиран (* 1871)
1919 - Роза Люксембург, германски политик - марксист от полски произход, екзекутирана (* 1870)
1945 - Теодор Траянов, български поет (* 1882)
1988 - Шон Макбрайд, ирландски политик, първи президент на Амнести Интернешънъл, Нобелов лауреат през 1974 (* 1904)
1998 - Владимир Свинтила, български писател, публицист, журналист, критик (* 1926)
2000 - Желко Ражнатович, сръбски военен командир (* 1952)
2006 - Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1926)
2007 - Джеймс Хилиър, канадски физик, създател на електронния микроскоп (* 1915)
Празници на 15-и януари:
# Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
# Северна Корея - Ден на корейската азбука
# САЩ - Ден в памет на Мартин Лутър Кинг