Защо се налага да говорим за ”фейк нюз” - т.е. фалшиви новини? Само защото всички говорят за тях? Или защото за една трета от секундата Гугъл бълва над 150 милиона линка по тази тема? А може би и затова, че словосъчетанието "пост- истина" беше избрано за израз на годината през 2016? Но лъжливите новини вече не са само тема за разговор - те се намесват все по-активно и в политиката. Референдумът за Брекзит и изборът на Доналд Тръмп болезнено ни напомнят, че постоянното повтаряне на чисти лъжи може да се увенчае с удивителен политически успех. Поддръжниците на Брекзит например твърдяха, че Великобритания плаща на ЕС по 350 милиона лири седмично. Факт е обаче, че Лондон плаща по-малко от една трета от тази сума. Въпреки това 47% от британците бяха убедени, че цифрата 350 милиона е вярна. Така една пропагандна лъжа беше възприета като факт и оказа влияние върху едно съдбоносно решение.
Много от твърденията на новоизбрания американски президент Тръмп също бяха развенчани като лъжи. По данни на сайта "Politfact", 70% от изявленията му по време на предизборната борба са били чисти лъжи, а други 15 на сто - полуистини. Въпреки това той беше избран за президент.
Още от времето на Гутенберг има лъжливи новини
Лъжливите новини не са нещо ново. Открай време в политиката е имало лъжливи твърдения и слухове. Цялата историята на антисемитизма например е история на лъжите. Действа се винаги по един и същи модел: Някъде някой обвинява евреи в ритуално убийство на християнско дете. Признанието бива изтръгнато с изтезания, последвани от масови екзекуции и кървави погроми. Кървавата следа на антисемитизма тръгва от Средновековието и достига своята кулминация по времето на националсоциализма. В антисемитския седмичник "Der Stürmer" се публикуват всевъзможни лъжливи информации за евреите. По тази причина издателят на седмичника Юлиус Щрайхер е осъден на смърт от Нюрнбергския трибунал.
Още с откриването на книгопечатането от Гутенберг през 1440 година е било възможно бързо да се разпространяват лъжливи новини. В хилядолетната борба срещу подобни лъжи постепенно се появяват и инструментите за разграничаване на истинските факти от лъжливите информации. В научните текстове например се ползват поясненията под черта, в които се назовават и източниците, които са цитирани, а в журналистиката се търси потвърждение на всяка новина от поне два независими източника на информация.
С демократизирането на обществата, журналистиката постепенно се разви като "четвърта власт", който контролира изпълнителните, законодателни и съдебни власти. Най-добрият пример в това отношение е аферата „Уотъргейт”, която беше разкрита благодарение на журналистите Боб Удуърд и Карл Бърнстейн. В резултат на това през август 1974 г. беше принуден да подаде оставка тогавашният американски президент Ричард Никсън.
Редом с този „звезден миг” на журналистиката обаче е имало и големи гафове – например през 1983 година, когато списание „Щерн” обяви, че е открило автентичните дневници на Адолф Хитлер. Три седмици по-късно се оказа, че дневниците са фалшификат. Драматични провали не липсват и днес. През 2002/2003 г. например всички водещи американски медии разпространиха информации на правителството на Джордж Буш, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение, и че е замесен в планирането на атентатите от 11 септември 2001 година. От това време остана и известното изречение на колумниста на „Вашингтон пост” Ричард Коен: "Само глупак или французин биха моли да се усъмнят в истинността на американските твърдения”. Всички знаем, че те се оказаха напълно измислени –правителството на САЩ не е имало никакви доказателства за своите твърдения, а иракчаните изобщо не са притежавали оръжия за масово унищожение.
Новата масова журналистика
Недоволството от класическите медии и развитието на интернет доведоха до възход една масова журналистика, независима от големите информационни източници. Почти всеки ден изникват нови частни блогове - нахално, безгрижно и субективно блогърите завладяха световната мрежа за голяма жал на традиционните медии.
През 2006 година „Ню Йорк Таймс” съобщи, че електронният сайт на вестника има повече читатели, отколкото печатното издание. След онлайн-бума и блогърите дойдоха и социалните медии. Днес всеки може да създава новини без никакво усилие. Традиционните медии загубиха доминиращата си роля на филтър и посредник в разпространението на информациите.
Какво е тиражът на един голям вестник пред близо 20-те милиона последователи на Тръмп в социалните медии? Но дори и единици са в състояние да отприщят лавина с лъжливи новини. Баварската полиция например разследва една 55-годишна жена, която написала във Фейсбук, че 17-годишно момиче е било изнасилено от бежанец. Лекарите били принудени спешно да оперират момичето. Полицията откри след това,че цялата история е измислена от начало до край.
Лъжливите новини водят до омраза и насилие
Длъжни сме да говорим за лъжливите новини и заради последствията от тях – например за това, че допринасят за нарастването на омразата в световната мрежа. Лъжливите новини с ксенофобска насоченост са нещо като отдушник за хора, които се чувстват неразбрани от класическите медии. Тези хора изливат своето недоволство все по-открито в коментарите на Фейсбук.
Все по-често лъжливите новини водят и до пряко насилие. Един мъж откри безразборна стрелба в една пицария във Вашингтон, след като беше прочел разпространените в социалните медии лъжливи новини, че кръг от педофили около Хилари Клинтън издевателствал над малолетни в складовете на веригата за пици "Comet Ping Pong Pizza".
Вече се надигат искания за по-строги закони срещу т.нар. фейк нюз. Някои дори настояват те да бъдат обявени за престъпление. При това вече не се прави разлика между съзнателна пропаганда от страна на политици, послания на омраза от единични юзъри, или немарливо журналистическо разследване. Затова и колумнистката на „Вашингтон пост” Маргарет Съливън предложи да се откажем от понятието "лъжливи новини". "Вместо това наричайте лъжата - лъжа! "Лъжливи новини" и без това е неточно понятие”, написа тя.
Медиите са чисти, а блогърите са гнус?