Гените, предразполагащи хората да постигнат по-високо ниво на образование бележат упадък през последните 80 години. Учените твърдят, че те са обект на отрицателна селекция, а това би могло да се отрази сериозно на вида ви през идните векове.
Изследване, в което участвали 100 000 души от Исланидя, открило че тези, които носят гени, свързани с по-високо ниво на образование, е по-малко вероятно да имат голямо семейство. Това означава, че най-умните хора допринасят най-малко за исландския генофонд.
“Нашият вид се определя от силата на мозъка. Образованието и обучението усъвършенстват умствените ни способности.”, твърди Кари Стефансън, изпълнителен директор на Исландската компания deCODE – автор на изслезването.
“Удивително е да открием, че генетичните фактори свързани с по-доброто образование, се срещат все по-рядко в генофонда”, добавя тя.
Това не означава непременно, че хората стават по-глупави – нужни са много повече доказателства, в подкрепа на такава теза.
Факт е, че все повече хора имат достъп до образование от пред. Дори и по-слабо образованите хора да имат повече деца, негенетични фактори като повече училища биха могли да противодействат на тази тенденция.
Ако я разгледаме в по-дългосрочен план – няколко века напред в бъдещето – далеч отвъд числеността на училищата и достъпа до образование – тенденцията би могла да окаже значително въздействие върху видовете.
Изследователите анализирали раждаемостта при 129 808 души, родени в Исландия между 1910 и 1990 година, чиито геноми били секвенирани и сравнени с образователното им ниво.
Открили, че съществува генетичен фактор свързан с вероятността, човек да се образова по-дълго. Изследвали 620 000 вариации в ДНК секвенциите в човешкия геном, за да определят индивидуалната генетична предразположеност към по-високо образование.
Както посочва екипът, никой не знае коя е точната комбинация от генетични и природни фактори, определящи нечие образователно ниво, но предишни изследвания са открили, че генетичния компонент на образователните постижения обяснява 40% от различията между отделните индивиди.
След като били взети под внимание фактори като степен на образование, плодовитост и година на раждане, изследователите открили, че хората с по-висока генетична склонност към образование имат по-малко деца.
Установили още, че тези гени западат. Бил регистриран спад в коефицианта на интелигентност от 0.04 пункта на десетилетие. Ако обаче всички генетични фактори, свързани с образованието, бъдат взети под внимание, цифрата се увеличава до 0.3 пункта на десетилетие.
Връзката между предразположеността към по-добро образование и по-малкия брой деца не се дължи на факта, че завършването на университет е трудно и краде от времето за децата. Екипът предполага, че гените, свързани с образованието може би засягат и човешката плодовитост на биологично ниво.
Защото дори и носителите на гени, свързани с по-добро образование, незавършили университет, също имали по-малко деца, в сравнение с тези, при които генетичният фактор липсвал.
Това накарало учените да предположат, че гените са станали по-голяма рядкост сред населението, защото заради всичките им квалификации, по-добре образованите хора са допринесли по-малко от другите за исландския генофонд.
