Нови изображения от космическия апарат на НАСА Кюриосити, разкриха кални пукнатини на повърхността на Марс, подкрепяйки доказателствата, че на Червената планета някога е имало вода, която потенциално би могла да поддържа живот.

Ако твърденията на агенцията са верни, скалните образувания са представлявали пукнатини, формирали се в резултат на засушаване преди милиарди години. След изсъхването на почвата, тя се съхранила под слой от скали, нещо като капсула на времето, която Кюриосити открива милиарди години по-късно.

Апаратът се натъкнал на образуванията в подножието на планината Шарп. Учените забелязали отличителните модели в марсианската почва, които не приличали на нищо наблюдавано до момента, поне не и на повърхността на Марс.

“Дори и от далечно разстояние, успявахме да различим фигури подобни на четириъгълници и петоъгълници, които не приличаха на пукнатините, които бяхме наблюдавали на Марс преди. Изглеждаха по-скоро като изсъхнала и напукала се кал”, казва Натан Стейн един от участниците в мисията Кюриосити.

Според учените, калният слой се е образувал преди над 3 милиарда години, след като пълноводните някога древни езера на Марс пресъхнали.

С времето калните пукнатини, останали погребани под слой повърхностни седименти, които се втвърдили и образували скали, преди ветровата ерозия да ги разкрие милиарди години по-късно.

Според екипа, при покриването на образуванията със седименти, пукнатините били запълнени с материал, по-устойчив на ветрова ерозия, в сравнение с втвърдилата се кал, ето защо в момента пукнатините изглеждат изпъкнали.

Докато калта изсъхвала на повърхността, седиментът, запълващ пукнатините вероятно е бил съставен от прах и пясък. След като слоят в крайна сметка останал погребан, е възможно в пукнатините да са попаднали минерали от подпочвените води на Марс, за чието наличие учените наскоро откриха доказателства.

Анализът, извършен от Кюриосити разкрива, че мястото съдържа следи от два вида пукнатини, което означава, че може би наблюдаваме цял исторически цикъл от дейността на езерата – тъй като водата на Марс се е появявала и изчезвала в период от милиарди години.

Дълбочината и големината на древните езера варирала, като понякога изчезвали напълно. Натъкваме се на все повече доказателства, за наличието на сухи интервали между появата на езерата.

Кюриосити се приземи на Марс през август 2012, недалеч от планината Шарп. Той изследва повърхността на Червената планета вече 4 години и половина.

Марсоходът се премести на друго място, за да изследва скалите на Марс. НАСА обаче се притеснява, че инструментите на Кюриосити демонстрират признаци на износване.

Миналият месец апаратът претърпя технически проблем, затова учените подхождат с внимание при полевите мисии, докато не открият доколко сериозен е проблемът.

Да се надяваме, че НАСА ще успее да го открие, защото макар че през изминалите години научихме много за наличието на вода на Марс, все още не сме се натъкнали на следи от микробен живот.

Нито пък разбираме как и защо условията на Марс са се променили, за да се получи днешния сух и потенциално безжизнен свят.

Кюриосити е най-добрия ни шанс да открием отговорите на тези въпроси, множество неща зависят от успеха на мисията.