Учени създадоха изкуствени клетки, които толкова приличат на живите, че успяват да ги заблудят, карайки ги да си мислят, че са едни от тях.
Обратът в класическия тест на Тюринг означава не само, че роботите могат да ни заблудят, че са едни от нас, но учените биха могли да създадат изкуствени клетки, които функционират съвсем като живи, до такава степен, че живите организми да не могат да ги различат.
“Интересуваме се от разделението между живите и неживите химични системи от известно време, но никога не е напълно ясно, къде точно е разделителната линия.”, казва Шереф Манси от Университета в Тренто, Италия – член на изследователския екип.
Напълно възможно е, според него, да бъдат създадени клетки, които химически да си взаимодействат с бактериите.
Тестът на Тюринг е въведен преди повече от 60 години от британския компютърен учен Алън Тюринг. Целта му е да определи интелекта на машините, чрез един прост въпрос – може ли машината да заблуди хората, карайки ги да си мислят, че разговарят с друг човек.
Днешните роботи са толкова усъвършенствани, че дори стратегическото им мълчение изглежда човешко. Сега учените са се фокусирали върху различен вид изкуствен интелект – неживи клетки, създадени в лаборатория.
За направата на изкуствените клетки Манси и екипът му изобретили малки структури, наподобяващи клетки, оборудвани с ДНК-инструкции, използвани за производството на РНК, която на свой ред произвежда определени протеини в отговор на външни стимули.
Тези протеини се образуват само при наличието на определена бактериална молекула – ацил-хомосерин лактон.
Когато изкуствените клетки били поставени в близост до живи бактерии от три различни вида – Ешерехия коли, Вибрио фишери и Псевдомонас аеругиноза – те започнали да произвеждат протеини в отговор на ацил-хомосерин лактона. С други думи те се “вслушвали” в бактериалните си съседи.
Да слушаш нечий друг разговор не е достатъчно – ако искаш да убедиш някого, че си също толкова жив, трябва да го въвлечеш в диалог.
След като учените доказали, че изкуствените клетки засичат присъствието на живи бактерии, те развили способността им да комуникират с тях, чрез производството на ацил-хомосерин лактон, който бактериите лесно биха могли да интерпертират.
Този процес демонстрира как простите форми на живот комуникират помежду си в природата, например бактерии с бактерии или бактерии с водорасли. Това означава, че на теория бихме могли да създадем клетки, действащи като посредници между организми, които срещат трудности при свързването си.
На изкуствените клетки обаче им предстои още дълъг път.
Както обяснява Манси “превеждащият механизъм” необходим за производството на протеини от РНК е изолиран от живи бактерии преди да бъде добавен в изкуствените клетки. Идеалният сценарии би бил клетките да разполагат със свой собствен превеждащ механизъм.
Фактът обаче, че живите бактерии не успяват да направят разлика означава, че изкуствените клетки могат да се призвеждат в големи количества и да се използват за подпомагане на сложни мрежи от организми, които никога не биха комуникирали помежду си.
Възможно е и обратното. Екипът открил, че в някои случаи, изкуствените клетки могат да се намесят в дейността на бактериите, причиняващи заболявания. Това означава, че един ден ще можем да ги използваме за неутрализиране на филми – лепкави колонии от вредни бактерии, отговорни за над 80% от всички микробни инфекции в организма.
Като се има предвид, че учените вече създадоха полу-синтетични организми, че вече бе създаден първия ембрион – кръстоска между човек и прасе, а роботите преминаха класическия тест за самосъзнание, може би скоро ще трябва да преразгледаме представата си за живота и да приемем, че лабораторно създадените аналози са също толкова добри.
