Актьорът е бил три пъти театрален директор

Министърът на културата Рашко Младенов е батко на всички свои колеги в служебното правителство. Само след десетина дни - на 8 февруари, ще окръгли 70 г. По-млад е единствено от премиера проф. Огнян Герджиков, който на 19 март ще навърши 71.

Никой от другите министри няма бурния и пълен с творчески, управленски и всякакви приключения живот на Рашко Младенов. От него той натрупва знания и опит, колкото поне от два вуза. Отделно има и дипломи от две училища - музикално и театрално.

Рашко Младенов е роден в София през 1947 г. Свири на пиано от петгодишен и иска да стане музикант и даже композитор, каквато е и мечтата на майка му Людмила.

Баща му Любомир Младенов е професионален актьор, но заради преживените трудности (имал “лош произход”) казал на сина си, че ще му счупи краката, ако кандидатства във ВИТИЗ Младежът решава проблема по соломоновски: първо завършва музикално училище, после театралния институт.

Когато завършва музикалното училище, още няма закон за военната служба, и всяка година Консерваторията иска от МНО бройки за донаборници. През 1966 г. отпускат 7 бройки, Рашко се явява на конкурса, класира се трети и влиза в Консерваторията.

След месец обаче го викат на военна комисия. Годината била “бедна откъм мъже” и конкурсът е анулиран. Баща му разбира, че в Ансамбъла на ГУСВ има свободно място, но за естраден певец. Младежът скоростно научава песента на Георги Кордов “Брезичките на уличката малка” и едно “парче” на Клаудио Вила.

На изпита Рашко изпява двете песни, като сам си акомпанира на пианото, и го приемат. Но радостта му трае само седмица. Излиза заповед на военния министър ген. Добри Джуров, с която се забранява в Строителните войски да служат среднисти. 

И донаборникът Рашко Любомиров Младенов е изпратен да служи в Грудово - един от черните полкове, както тогава наричаха поделенията в Харманли, Звездец и Грудово. Там пиано няма, но има много танкове, от чистенето и лъскането на които и от многобройните учения и стрелби пръстите на Рашко надебеляват като кебапчета. Консерваторията става мираж и младежът кандидатства във ВИТИЗ. Приемат го от първия път, въпреки че тежи 96 кг. След уволнението от казармата отслабва с 20.

Дните му от първите две години във ВИТИЗ обаче повече преминават в култовото заведение “Прага”, което е точно срещу института. С колеги и приятели “мятат конячета”, (водката още не беше на мода), обсъждат Ремарк и Хашек и се опитват да подражават на изгубеното поколение на Хемингуей

Веднъж на няколко конячета повече Младенов играе етюда си пред проф. Елка Михайлова, една дъска се чупи и той пропада под сцената на Учебния театър. Изключват го. Рашко приема наказанието за несправедливо, защото и да не е бил в конячена еуфория, дъските пак е щяло да се счупят, понеже са изгнили.

На един осмомартенски купон красавецът Младенов се запознава със красивата Маргарита, която учи режисура. Бракът му подейства трезво и положително. След дипломирането си във ВИТИЗ през 1972 г. двамата заминават за Русе. Той играе, тя режисира. След години Младенов ще признае, че това са най-щастливите му години.

След гастрол на русенци в столицата директорката на Театър “София” Николина Томанова го кани в трупата. На сцената партнира и с баща си Любомир Младенов. Там изкарва цели 14 години. Напуска го след разделянето и отцепването на част от трупата в МГТ “Зад канала”.

След опита “да влее свежа кръв в засъхналите вени на българския театър” като директор на “Ателие 313” към община “Красна поляна”, Рашко заминава чак в Мексико. Първото му гадже от ученическите години го кани да преподава пиано в частното й училище.

Скоро разбира, че няма никаква полза от това - мексиканците са със съвсем друга чувствителност и отговорност. За театър не може и да мисли, въпреки че в 28-милионната сторица Мексико те са 1600. Само че актьорите играят като в сапунен сериал.

Един ден не издържа и звъни на тогавашния директор на Младежкия театър. Той му обещава място в трупата и Рашко взема първия самолет.

През 1997 г. става директор на Сатиричния театър. Сам се изненадва, че правенето на реформи, търсенето на пари от спонсори и връзването на бюджет му хареса. Това продължава 9 години. За управлението му можете да чуете най-различни мнения и оценки. По негова покана големият чешки режисьор Иржи Менцел постава две пиеси: “Вечеря за глупаци” и “Още веднъж отзад”, които се играят и до днес.

През 2007 г. замина на работа в Българския културен център в Москва. Там се ожени за журналистката Милена Нейова, продуцент на предаването “Сеизмограф” на Светла Петрова по bTV.

В Москва на Младенов се случва най-голямото филмово приключение. Почти 20 години след последното му участие в “Маргарит и Маргарита” той е поканен да се снима във филма на големия Владимир Наумов и дъщеря му Наталия “А над Русия вали сняг”. Играе ролята на чужденец, учил преди години в Москва. Партнира си с Наталия Белохвостикова и Валерий Золотухин.

След завръщането си от Москва две години е директор на театъра в Русе, а през 2013-2015 г оглавява Благоевградския театър.

Рашко Младенов е баща на три деца. От брака си с Маргарита Младенова има син Любомир, а от любовната си връзка със Сашка Братанова - две дъщери близначки.

В навечерието на своята 70-годишнина Рашко Младенов може би и сам не знае къде е по-добър - зад пианото, пред камерата или на сцената. Но винаги е казвал, че мечтаел да стане Юри Буков, а не Лоурънс Оливие. (Юри Буков е един от най-големите български пианисти, който от години живее във Франция - б.а.)

Може би на Рашко Младенов сега предстои да изиграе най-главната роля в живота си?! На министър, но не по Нушич, а по Радев/Герджиков. Има около два месеца и половина...