Според ново изследване нашата планета изпраща кислород на лунната повърхност от милиарди години насам. Около 4 с 27 нули (ако можете да си представите милиард милиарди, това е милиард пъти повече) атоми кислород попаднали в лунния грунд през последните 2,4 милиарда години, но това по никакъв начин не прави Луната обитаема.

Земята губи малко от въздуха си всеки ден - това е само около 90 тона от общо около 5 квадрилиона тона. Някои атоми и молекули в близост до горната част на атмосферата преодоляват гравитационното поле на Земята. Заредените частици могат да се ускорят до още по-висока скорост от магнитното поле на нашата планета. След като напуснат нашия свят, те остават във вътрешността на капковидната област от космоса, заобикалящата Земята - магнитосферата (заобленият край е насочен към Слънцето, опашката - в противоположна посока).  В крайна сметка слънчевият вятър ги издухва в междупланетното пространство.

През по-голямата част от всеки месец Луната е бомбардирана от високоскоростни, силно заредени атоми, които идват със слънчевия вятър. Но през 5 дни всеки месец Луната попада в земната магнитосфера. Тогава тя е защитена от слънчевите частици и среща по-бавните частици от Земята, казва Кентаро Терада, космохимик в университета на Осака. Сондите на окололунна орбита попадат в същите условия, отбелязва той.

През 2008 г., сензорите на борда на Кагуя -  японската лунна орбитална сонда Япония, показали драматична промяна на видовете кислородни йони през тесен прозорец всеки месец. Тези йони идвали с по-ниски скорости, отколкото обичайните от слънчевия вятър и носели само един положителен заряд. Те се появявали през 5-те дни, когато земната магнитосфера блокира слънчевия вятър. Всички тези фактори предполагат, че йоните кислород произхождат от Земята. Терада и колегите му публикуват изследването в Nature. По време на явлението около 26 хил. йони в секунда преминават през всеки квадратен сантиметър от сензора, казват изследователите.

Екипът предполага, че земните кислородни йони най-вероятно произхождат от озоновия слой нашата атмосфера, където определени дължини на вълните на слънчева светлина предизвикват разпаднето на озона в обикновени кислородни молекули и единични атоми. Тези единични атоми отиват нагоре към по-високите слоеве на атмосферата и след това - в космоса.

Това може да обясни дългогодишна мистерия около някои от образците лунна почва, донесени от астронавтите от Аполо. Някои от тях съдържат по-високи от нормалните концентрации на кислород-17 и кислород-18. Преобладаващата форма на елемента във Вселената е кислород-16. За отбелязване е, че предишни изследвания на кислородните изотопи в озоновия слой също показват съдържание на кислород-17 и кислород-18 над средното.