Хората, за които звукът от дъвчене на дъвка и щракането на химикал е непоносим, страдат от мозъчни аномалии, откриха учени.

И въпреки, че много хора смятат шумното хранене за отблъскващо, а щракането на химикала за дразнещо, има и такива, диагностицирани с мизофония – непоносимост към определени звуци.

Хората с мизофония изпитват непреодолимо желание да прекратят или избягат от нетърпимия звук.

Учени от Университета в Нюкасъл открили различия в предния дял на мозъка при засегнатите от мизофония, в подкрепа на теорията, че в случая се касае за реално медицинско състояние, към което мнозина се отнасяха скептично в миналото.

Промените в мозъка били наблюдавани единствено когато участниците в изследването били изложени на нетърпимия звук.

Регистрирани били и други реакции, като учестен сърдечен ритъм и усилено потене.

Изследователите се натъкнали на различия в механизма отговорен за контрола на емоциите, които ускорявали работата на мозъка всеки път, когато хората били изложени на неприятния звук.

За мнозина страдащи от мизофония, новините са добре дошли. За пръв път учените успяват да докажат съществуването на различия в мозъците на засегнатите.

Жена, страдаща от мизофония обяснява, че личният и лекар се изсмял, когато споделила с него симптомите си.

29-годишната Олана Тансли-Ханкок от Ашфорд, Кент била на 8 години, когато семейните вечери станали нетърпими за нея.

Звукът от хранещите се хора я принуждавал да се оттегли в стаята си и да вечеря там.

“Когато чуя как някой се храни ме спохожда желание да го ударя в лицето – а всеки, който ме познава, би потвърдил, че не съм от този тип хора”

Проблемът се влошил, когато Олана била приета в университета и трябвало непрекъснато да сменя влаковите купета заради хранещи си или разгръщащи вестници хора.

“Личният ми лекар се изсмя. Потърсих и психологическа помощ, но това само влоши нещата, станах още по чувствителна на звука”, казва тя.

След като потърсила повече информация за мизофонията, Олана променила начина си на живот – намалила приема на кофеин и алкохол и започнала да използа слушалки, когато ходи на кино.

“Изследването е огромно облекчение, защото доказва, че мизофонията е реално заболяване, а това ще помогне на другите да прояват разбиране. То създава и възможности за по-добър контрол на състоянието ”, казва Олана.