Джеф Ханкок обича да дава на студентите си от Университета в Станфорд седмични задания по темите, дискутирани на лекциите. Преди 2008 година, той често предизвиквал студентите си да прекарат 48 часа без достъп до интернет. Когато Ханкок се върнал на работа през 2009 след едногодишен отпуск, установил, че нещата драстично са се променили, пише в коментара си Рейчъл Нюър от BBC.

“Когато се опитах да им възложа същата задача, настана бунт. Студентите заявиха, че е невъзможно и нечестно да искам от тях да прекарат 48 часа без интернет”, казва преподавателят, който изучава психологическите и социалните аспекти на онлайн комуникацията.

Студентите спорели, че дори един-единствен уикенд без интернет, ще им попречи да изпълнят другите си задания, ще се отрази на социалния им живот, ще накара семействата и пирятелите им да се тревожат, че нещо ужасно се е случило с тях. Ханкок бил принуден да се откаже от експеримента и оттогава не се е опитвал да го повтори “Това се случи през 2009, а сега с появата на новите мобилни устройства незнам как ще реагират студентите. Вероятно ще ме докладват на университетските власти”, казва той.

Днес обаче повече от всякога трябва да си зададем въпроса – какво ще се случи, ако интернетът спре за ден ? Въздействието от това събитие може да ви изненада.

Според статистиката 1/5 от американците използват интернет “почти непрекъснато”, а други 73% твърят че влизат в глобалната мрежа всеки ден. Цифрите във Великобритаия са подобни – близо 90% от възрастните заявяват, че са използвали интернет през последните 3 месеца. Мнозина дори не биха могли да си представят живота си без интернет.

“Един от големите проблеми с интернет днес е, че много хора го приемат за даденост. Те не разбират до каква степен сме допуснали той да навлезе в ежедневинето ни”, обяснява Уилям Дютън от Мичиганския държавен университет.

Интернетът обаче не е неприкосновен. На теория, той може да ни бъде отнет в глобален или национален мащаб, за определен период от време. Кибератаките са напълно възможни. Злонамерени хакери биха могли да поразят мрежата чрез разпространението на софтуер, целящ се в уязвимите рутери. Атаки върху DNS сървърите също биха могли да предизвикат хаос, попречвайки на интернет страниците да заредят.

Прерязването на подводните кабели, отговорни за голяма част от интернет трафика между континентите, също ще създаде затруднения като откъсне една част от света от друга. Тези кабели може и да не са лесна мишена за хакерите, но понякога се повреждат спонтанно. През 2008 година потребители в Близкия Изток, Индия и Югоизточна Азия станаха жертва на прекъсвания в мрежата в три отделни случая, заради повредени кабели.

Някои правителства разполагат с механизми “kill switches” за ефективно и аварийно спиране на интернет. Точно това направи Египет по време на Арабската пролет през 2011, за да наруши координацията между протестиращите. Турция и Иран също са изключвали връзката по време на протести. Твърди се, че Китай разполага със свой собствен механизъм за спиране на интернет. Американски сенатор предложи същото да направи и САЩ, като предпазно средство в случай на кибератака.

Създаването на “kill switch” механизъм обаче не е лесно. Колкото по-голяма и развита е една държава, толкова по-трудно е интернет връзката да бъде прекъсната изцяло.

Най-разрушителните атаки обаче може да дойдат от космоса. Чудовищна соларна буря би могла да засегне работата на сателитите, електропреносната мрежа и компютърните системи. “Това, на което дори бомбите и тероризмът не са способни, може да бъде извършено от едно-единствено слънчево изригване”, казва Дейвод Ийгълман от Университета в Станфорд.

Повечето прекъсвания обаче няма да продължат дълго. “Съществува армия от хора, които ще сложат нещата в ред”, твърди Скот Борг от американското звено за борба с последиците от кибератаки. Доставчиците на интернет и компаниите, произвеждащи рутери разполагат с планове и персонал, които да върнат нещата в нормалното им състояние в случай, че нещо или някои е засегнал слабите места на мрежата.

Въздействието върху иконмиката можа и да не е толкова сериозно. През 2008 година Американският департамент по вътрешна сигурност помоли Борг да установи какво би се случило, ако интернетът прекъсне. Борг и колегите му анализираха икономическия ефект от подобно събитие. Преглеждайки тримесечните отчети на 20-те компании, твърдящи, че ще бъдат най-засегнати, както и общата икономическа статистика, те изненадващо откриха, че финансовото въздействие ще е незначително – поне при прекъсвания продължили по-малко от 4 дни.

“Твърдеше се, че в тези случаи загубите биха възлезнали на стотици милиони, дори милиарди долари. И докато някои индустрии, като хотели, авиокампании и брокерски фирми със сигурност ще пострадат, това няма да доведе до значителни загуби”, казва Борг.

Оказва се, че загубата на достъп до интернет за едва няколко дни ще предизвика просто леко забавяне. “Работата ще бъде свършена, но с няколко дни по-късно. Икономиката е в състояние да се справи с това, ситуацията е сравнима с ваканциите послучай националните празници.”, добавя той.

В някои случаи, разпадането на интернет връзката би могло да увеличи продуктивността . В рамките на друго изследване, Борг и колегите му анализирали какво би се случило с дадена компания, ако интернетът спре за повече от 4 дни. Вместо да скучаят, служителите се заели със задачи, които обикновено биха оставили за по-късно, като например бумащината. Това дало допълнителен тласък на бизнеса. “Шеговито предположихме, че ако всяка компания изключи интернета за няколко часа на месец, хората ще изпълнят вечно отлаганите задачи, а това ще доведе до ръст на продуктивността. Не виждам защо същите резултати да не са валидни за цялата икономика” , казва Борг.

Транспортният сектор вероятно също няма да бъде засегнат твърде сериозно в краткосрочен план – стига прекъсването на връзката да не продължи повече от ден. Самолетите могат да летят и без интернет, движението на влаковете и автобусите ще продължи. По-дългите прекъсвания обаче ще се отразят на логистиката. Без интернет на бизнеса ще му е трудно да функционира. “Предлагам бизнесът да си състави план за действие в такива ситуации, макар досега да не съм чувал някой вече да разполага с такъв”, казва той.

Нарушаването на комуникациите вероятно ще засегне най-вече малкия бизнес и хората на свободна практика. През 1998, 90% от общо 50 милиона пейджъра спряха да работят, заради нарушения в работата на сателитите.Анкета извършена няколко дни след инцидента разкри ясно изразено социално разделение в реакциите на хората. Представителите на по-горния сегмент от средната класа, работещи на мениджърски позиции, не сметнали събитието за толкова голям проблем.

Много хора на свободна практика обаче, като водопроводчици и дърводелци, разчитащи основно на пейджърите си, за да получат нови поръчки, били принудени да преустановят работа за няколко дни. Самотните майки с деца посещаващи детска градина също преживели силен стрес, заради невъзможността от детското заведение да се свържат с тях в случай на проблем.

Психологическия ефект обаче, чувството на изолация и тревожност ще засегнат хората по света. “До голяма степен интернетът е създаден, за да улеснява комуникацията между хората ”, казва Ханкок. Свикнали сме да се свързваме лесно един с друг навсякъде и по всяко време. “Невъзможността да установим връзка ще е обезпокоителна. Когато осъзня, че съм си забравил телефона се чувствам, като че ли съм без дрехи. Започвам да се питам, знам ли в действителност къде отивам. Какво ще се случи, ако колата ми се повреди, дали някой ще ми позволи за използвам неговия телефон, за да повикам помощ.” , добавя ученият.

Историята подкрепя подобни твърдения. През 1975, пожар в нюйоркска телефонна компания, прекъсна телефонните линии в голяма част от Манхатън за цели 23 дни. Изследване проведено малко след възстановяването на линиите, сред 190 души откри, че 4/5 от засегнатите усетили силно липсата на телефон и най-вече на възможността да се свържат с приятелите и семейството си. 2/3 заявили, че липсата на телефон ги е накарала да се почувстват изолирани, а ¾ споделили, че при възстановяване на услугата са почувствали огромно облекчение.

“Съществува идея, че хората биха станали по-общителни, ако не използват интернет, но мисля, че тя е погрешна”, кава Дютън. Според него хората, които използват глобалната мрежа всъщност са по-общителни от останалите.

Стейн Ломборг от Университета в Копенхаген е съгласен с него: “Едва ли ще завържем разговор с непознати на автобусната спирка, ако не разполагаме със смартфони”, казва той. Но загубата на интернет връзка, ще ни направи по-общителни в определени ситуации, тя ще принуди колегите да си говорят по-често, вместо да изпратят имейл, но като цяло преживяването ще е стресиращо. “Светът няма да се разпадне, ако интернетът спре за няколко дни”, казва Ломборг, “Но за много хора и един ден без връзка с глобалната мрежа ще е ужасяващ”

Усещането обаче ще е краткотрайно. Загубата на интернет може да накара хората да преосмислят значението му в живота си. “Но скоро отново ще започнат да го възприемат като даденост”, казва Ханкок. “Иска ми се да заява, че прекъсването на връзката ще промени начина ни на мислене, но това едва ли ще се случи”.

Дори и така, това не е достатъчо, за да убеди студентите му да се откажат от интернет дори само за един уикенд.