Почти паритет между ГЕРБ и БСП в нагласите за гласуване на парламентарните избори показва национално представително изследване на Центъра за анализ и маркетинг.

Проучването е направено между 3 и 7 февруари сред 1012 души. Данните бяха представени днес в Пресклуба на БТА.

Според тях общо пет партии имат шанс да влязат в следващото Народно събрание. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединените патриоти и „Воля” на Веселин Марешки. Реформаторският блок е на кантар.

ГЕРБ биха получили 21,4 на сто от вота на всички избиратели и 29,2 на сто от вероятните гласували, а БСП - 19,6 на сто от гласовете на всички избиратели и 28,1 на сто от вероятните гласували.

ДПС събира 6,5 процента от гласовете на всички избиратели и 9,6 на сто от вероятните гласували, "Обединените патриоти" - 5,9 процента от всички и 7,5 на сто от вероятните гласували, а "Воля" на Веселин Марешки - 4,5 на сто от гласовете на всички избиратели и 5,2 на сто от вероятните гласували.

Според данните за Реформаторския блок биха дали вота си 2,7 на сто от всички и 3,7 на сто от вероятните гласували, за формация около ДСБ/Нова република - 1,2 на сто от всички и 1,6 на сто от вероятните гласували, за БДЦ - 1,2 на сто от всички и 1,5 на сто от вероятните гласували, а за "Да, България" на Христо Иванов - 1,1 на сто от всички или 1,5 процента от вероятните гласували.

АБВ биха подкрепили 0.8 процента от всички и 0,9 на сто от вероятните гласували, ДОСТ - 0,7 на сто от всички и 0,8 на сто от вероятните гласували, а "Движение 21" - около 0,6 процента. 

"ГЕРБ води, но номинално, разликата е около процент и една десета, от статистическа гледна точка това е паритет между първите две политически сили", коментира Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг. 

Според него коя от двете партии ще финишира първа, е въпрос на мобилизация. 

Кой ще намери съюзници да управлява? 

Социологът смята обаче, че значението на това кой ще бъде първи и кой втори силно се надценява. Важното е кой ще намери съюзници, за да управлява, отбеляза той. 

"Страхувам се, че няма да е възможно сформирането не просто на еднопартийно управление, но и дори на двукомпонентна коалиция", посочи Павлов. 

Социологът каза още, че РБ, Нова република и "Да, България" са формации, които се адресират към едни и същи избиратели, като РБ засега привлича най-големия дял от избирателите на старата десница. 

Според него, ако се бяха събрали ДСБ и формацията на Христо Иванов, вероятно са щели да направят подобен по големина масив, но поотделно шансовете им са много малки. Той не очаква в следващия парламент да има осем формации, както в предишния.

Според 23,5 на сто от анкетираните най-добро управление за страната би било ГЕРБ и други десни партии, за 16,8 на сто - БСП и други партии. ГЕРБ и "Обединени патриоти" са най-добро управление според 9,7 на сто, а БСП и "Обединени патриоти" - според 9,1 на сто.

Няма управление, което да е силно желано от хората, е изводът на социолога. 

Той прогнозира, че предстоят трудни преговори, правителство, което няма да се харесва на мнозинството от българите, както и че е много възможно при това положение да имаме правителство на малцинството.

Според Павлов ако изборите са сега, между 3 700 000 и четири милиона души ще отидат до урните.

Радев и Герджиков първи по рейтинг, Борисов е 5-и

При рейтингите президентът Румен Радев е лидер в класацията с 64,9 на сто доверие, следван от служебния премиер Огнян Герджиков - с 49,5 процента. 

И двамата са с положителен рейтинг, тоест доверието е по-голямо от недоверието. 

На трето място е вицепрезидентът Илияна Йотова с 40,7 процента доверие, четвърта - Йорданка Фандъкова с 39,8 на сто, а пети - Бойко Борисов с 35,4 процента. 

Правителството е с положителен рейтинг, като общо около 59 на сто го одобряват, а 23 процента - не, тоест стартът на кабинета е много положителен, отбеляза Павлов.

Като основни проблеми за страната хората посочват ниските доходи - 66,3 на сто и безработицата - 44,4 процента, следвани от здравеопазване, корупция по високите етажи на властта, престъпност.

Повечето анкетирани смятат, че страната ни по-скоро не трябва да продължи да подкрепя санкциите срещу Русия. Това са посочили близо 70% от анкетираните. За санкциите са се обявили едва 16,7%.