Годишно в света се изпиват приблизително 400 милиарда чашки кафе - единствено петролът има по-голямо икономическо значение като суровина в световен аспект. Има безброй вариации на любимата напитка, взависимост от произхода на зърната, изпичането им, начина на приготовление. Баристите владеят тайната на извличането на най-добър аромат и вкус, но тяхното изкуство е малка част от изпиваното ежедневно кафе, Имаме автомати за кафе по улиците и приятни кафета, където можем да поседим с приятели на чашка от ароматната напитка. Кафето е здраво вплетено в живота ни, а неговата история води хилядолетие назад във времето.

Първите и по-подробни сведения относно кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният сорт кафе „Мока“ е наречен така на името на йеменското пристанище Мока. Именно от Йемен започва нашествието на кафето по света, въпреки че за негова родина се счита Етиопия, където и до ден днешен кафето се среща като диворастяща култура.

Когато някой ви покани на кафе, обикновено се има предвид да си побъбрите, да размените по някоя клюка и да прекарате приятно малко време заедно. Кафенето е място за социални контакти и това е така от векове.

За виенското кафе може да се каже, че е социален феномен. Това не е специален сорт или начин на приготвяне, а част от културната традиция. Един от най-разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Колшицки (Kolschitzky), който бил в служба на кайзера, получил за своите заслуги по време на военните действия чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност. Той отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата „Свети Стефан”. Понеже кафявата течност била твърде горчива за вкуса на изисканите виенчани, започнал да я смесва с мляко и захар и така се появил виенският меланж.

Друга история, базирана на исторически сведения и факти разказва, че първото кафене в града било открито от арменеца Деодато, таен агент в императорският дворец. Нему била дадена първата превилегия да прави и продава кафе. На Ротентурмщтрасе (Rotenturmstrasse), където той избрал да отвори заведение и до ден днешен има кафене – Даниел Мозер (Cafe Daniel Moser). Ако някога го посетите, обърнете внимание на посвещението изписано на стената в негова чест.

Първото публично представяне на кафето във Франция било през 1664 г. На официален обяд в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Кралят харесал напитката и издал указ, с който я одобрил. Но появяването на кафето във Франция се случило няколко години по-късно, през декември 1669 г. 

Според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, изобретили капучиното. Те били аскети, лишени от земни радости. Все пак си доставяли една такава малка земна радост - кафе с мляко, разбито на пара на пухкава пяна. За да бъде млечната пяна по-устойчива, при разбиването добавяли лъжичка гъста сметана. В Италия кафето се появява в средата на 17 век.

Да, историите с кафе нямат край. Те са свързани с войни, шпионаж, кралски особи, аскети, висша класа. Но постепенно кафето става обект на масова търговия и завладява целия свят.