Илгар Вализаде, азербайджанският политолог (анализът е публикуван от агенция Новости)
Днес все по-голям брой европейски политици се обединяват около мнението, че "синята" мечта на Европа, газопроводът "Набуко", може да стане реалност.
Новите газови тръби са нужни на Европа без съмнение, но нужни ли са на Европа нови "Украйни" към тези тръби, предупреждава азербайджанският политолог Илгар Вализаде.
Темата за газовите доставки в Европа, както изглежда, още дълго време ще влияе върху характера на топ-новините от Стария свят.
Урегулирането на газовия конфликт между Русия и Украйна въобще не намали градуса на газовите страсти и изглежда ще ги принуди да се разгорят с нова сила. Подписаните споразумения с Украйна за период от 10 години не означава, че те ще се изпълняват, както се казва, стриктно.
Изпълняването от Украйна на нейните задължения по предишни договорености не вдъхва на европейците, заети с изчисляването на загубите от неотдавнашната газова война, увереност за тяхното безоблачно газово бъдеще. Именно на този фон в унгарската столица Будапеща на 26 януари ще се проведе среща на държавите за известния или по-точно казано широко разрекламиран проект "Набуко".
Все повече европейски политици са склонни да смятат, че проекът може да стане реалност.
Наистина, това няма да стане скоро - не по-рано от 2015 г. Най-малкото, подобно предположение изказа неотдавна чешкият вицепремиер по европейските въпроси Александър Вондра.
Въобще чехите още преди да станат ротационни председатели на Европейския съюз, посочиха като един от приоритетите на своята политика достигането на политическо споразумение за "Набуко".
Не е изключено, че това се е говорило с цел да влязат в историята, но още повече - сами да станат участници в проекта. Както е известно, основната газоекспортна тръба на проекта завършва някъде около предградията на Виена, а оттам до австрийско-чешката граница са само няколко десетки километра.
Ако се вземе в предвид, че в момента полската петролна и газова компания PGNiG сериозно обсъжда възможността за присъединяването към "Набуко", то този факт позволява на Чехия да разчита, че заветният тръбопровод ще премине и през нейна територия. Въпреки оптимистичните очаквания на европейските политици, истинското положение на нещата с "Набуко" дават повод да се усъмним в лесното осъществяване на този проект. Основният въпрос - откъде ще се вземе толкова газ?
Т.е. газ има, но той е недостатъчен за напълването на тръбата в обемите, предвидени от техническите възможности, а именно - 31 милиарда куб.м. годишно.
Интересното е, че в тези условия се намират такива луди глави, които предлагат да се увеличава пропусквателната способност на тръбата до 40 милиарда куб.м. Не е съвсем ясно кой ще бъде основния доставчик на гориво. Първоначално се предполагаше, че към проекта ще се присъедини Иран, но по съображения от политически характер се наложи да се откажат от услугите на Ислямската република.
На определен етап в качеството на страна-производител фигурираше Узбекистан, но днес за участието на тази страна се говори много по-рядко, също както и за участието на Казахстан. Впрочем, никой не е затварял пред тези страни вратите. И при желание те винаги могат да се присъединят към проекта. И така, като потенциални доставчици за газопровода се разглеждат Азербайджан и Туркменистан.
Но Азербайджан от 2008 г. започна да формира своята позиция по въпроса по следния начин. Страната е готова да участва в "Набуко", но реализацията на този проект само с помощта на азербайджанския газ е малко вероятна. А тъй като азербайджанският газ за запълването на тръбопровода е явно недостатъчен, необходим е допълнителен източник. Туркменистан, която има повече газ, за момента не е решила окончателно дали ще участва.
През миналата година с цел да се склони туркменският лидер Бердимохамедов към конкретни действия в тази страна бяха президентите на Турция и Азербайджан. Някои, изпреварвайки възможните договорености, побързаха даже да кръстят участъка от проекта, преминаващ по дъното на Каспийско море и оттам през територията на Азербайджан, Грузия и Турция "тюркопровод", намеквайки на особените отношения между трите тюркоезични страни. Но и тази среща не даде реални плодове.
Газовата война между Русия и Украйна застави Европа да пришпори своите усилия за форсирането на политическите договорености за "Набуко", чиято проекта цена от деня, в който бе обявена, нарасна 1,5 пъти и достигна 7,9 милиарда евро, а приблизителната дата за неговия пуск в експлоатация бе отложена с четири години.
Не е изключено, че в Будапеща на президента на Туркменистан Бердимохамедов ще бъде оказан и своеобразен политически натиск. В каква форма и с какви методи ще бъде направено това - технически въпрос. Най-малкото, участниците в будапещенската среща са настроени за постигане на конкретни резултати, затова на туркменския лидер ще му бъде предложено да побърза с определянето на своята позиция. САЩ демонстрират особена активност при прокарването на проекта.
Енергийната политика на тази страна е централен елемент в регионалната политика на Вашингтон в Каспийския регион. "Аз и моят екип ще убеждаваме решително нашите европейски съюзници да сключат политическо споразумение, необходимо за осигуряването на строителството на "Набуко" или друг тръбопроводен потенциал, който ще помогне на Европа да диверсифицира своите газови доставки", се казва в писмените отговори на Хилари Клинтън на въпросите на сенатора републиканец Ричард Лугър, предоставени в Сената на САЩ във връзка с нейното утвърждаване на поста държавен секретар.
По думите на Клинтън, "успешната стратегия за реализацията на "Набуко" или други тръбопроводи в южния коридор към европейските пазари изисква последователно взаимодействие на високо политическо равнище, включително и от страна на САЩ". Тези думи не остават съмнение в приемствеността на линията на поведение на САЩ в региона и в периода на управление на Барак Обама.
Между впрочем, в условията на криза реализацията на проекта трябва да изглежда максимално оправдана, иначе мобилизацията на гигантските средства може да се окаже напразно разточителство. И това е меко казано. Изчислено е, че за строителството на газопровода "Набуко" дълъг 4 хиляди км ще са необходими 2 милиона тона стомана, 200 хиляди тръби и над 30 компресора, без да включваме привличането на огромно количество специализирана техника и работна сила.
Не дочаквайки споразумението за "Набуко", някои страни от региона решиха да предприемат превантивни мерки, за да се презастраховат от възможните неуспехи. Така, неочаквано на 22 януари в Баку на неофициално посещение пристигна президентът на България Георги Първанов. Темата за обсъждане - доставките на газ за тази балканска страна и проектът „Набуко". Предполагаемият обем на доставки за България - 1 милиард куб.м. газ.
През миналата година България изрази готовност да купи от Азербайджан това гориво и, както по всичко личи, София възнамерява да резервира за себе си заявените обеми газ в навечерието на срещата в Будапеща. Но, съдейки по информацията, с която разполагаме, главната тема на преговорите на Първанов с Алиев са били доставките на газ за Балканите.
С тази цел в най-скоро време се набелязва подписването на транзитно споразумение с Турция, през територията на която „синьото гориво" ще се транспортира до Балканите. Едновременно с това България, а и всички останали членки на ЕС, имат немалко основания за безпокойство. Става дума за неотдавнашното изявление на премиера на Турция Ердоган - "Турция ще се откаже от подкрепата за "Набуко", ако не бъде прекратено създаването на пречки за влизането на Турция в ЕС".
И днес Турция действително е способна не само да прави такива резки изказвания, но и на резки завои. Волю неволю се набиват на очи аналогии с неотдавнашния газов конфликт между Русия и Украйна. Турция, в контекста на изказването на Ердоган, може да се разглежда като потенциална "Украйна" за "Набуко".
Новите газови тръби са нужни на Европа без съмнение, но нужни ли са на Европа нови "Украйни" към тези тръби? Така или иначе е очевидно едно - Турция ще получи своя газ. Тя е първото (ако сме по-точни второто след Грузия) звено в газовия транзит. А газовата съдба на следващите звена остава открита.
За да не си играе на "котка и мишка" със съдбата, следващото транзитно звено след Турция - Гърция - също реши да действа изпреварващо. В средата на януари ръководството на тази страна изпрати до азербайджанския лидер покана да посети официално Атина. Вече са определени сроковете на посещението на Илхам Алиев, приблизително в средата на февруари.
Централна място на преговорите ще бъде отделено на доставките на газ за Гърция през Турция. Съобщава се, че отделно ще се обсъжда въпроса за проекта "Набуко". Интересното е, че "Набуко" във всички случаи се разглежда отделно. Изводът идва от само себе си.
Мнозина от участващите в преговорите си дават отчет, че именно така могат да се доближат до темата, а най-важното - до газа!
Днес все по-голям брой европейски политици се обединяват около мнението, че "синята" мечта на Европа, газопроводът "Набуко", може да стане реалност.
Новите газови тръби са нужни на Европа без съмнение, но нужни ли са на Европа нови "Украйни" към тези тръби, предупреждава азербайджанският политолог Илгар Вализаде.
Темата за газовите доставки в Европа, както изглежда, още дълго време ще влияе върху характера на топ-новините от Стария свят.
Урегулирането на газовия конфликт между Русия и Украйна въобще не намали градуса на газовите страсти и изглежда ще ги принуди да се разгорят с нова сила. Подписаните споразумения с Украйна за период от 10 години не означава, че те ще се изпълняват, както се казва, стриктно.
Изпълняването от Украйна на нейните задължения по предишни договорености не вдъхва на европейците, заети с изчисляването на загубите от неотдавнашната газова война, увереност за тяхното безоблачно газово бъдеще. Именно на този фон в унгарската столица Будапеща на 26 януари ще се проведе среща на държавите за известния или по-точно казано широко разрекламиран проект "Набуко".
Все повече европейски политици са склонни да смятат, че проекът може да стане реалност.
Наистина, това няма да стане скоро - не по-рано от 2015 г. Най-малкото, подобно предположение изказа неотдавна чешкият вицепремиер по европейските въпроси Александър Вондра.
Въобще чехите още преди да станат ротационни председатели на Европейския съюз, посочиха като един от приоритетите на своята политика достигането на политическо споразумение за "Набуко".
Не е изключено, че това се е говорило с цел да влязат в историята, но още повече - сами да станат участници в проекта. Както е известно, основната газоекспортна тръба на проекта завършва някъде около предградията на Виена, а оттам до австрийско-чешката граница са само няколко десетки километра.
Ако се вземе в предвид, че в момента полската петролна и газова компания PGNiG сериозно обсъжда възможността за присъединяването към "Набуко", то този факт позволява на Чехия да разчита, че заветният тръбопровод ще премине и през нейна територия. Въпреки оптимистичните очаквания на европейските политици, истинското положение на нещата с "Набуко" дават повод да се усъмним в лесното осъществяване на този проект. Основният въпрос - откъде ще се вземе толкова газ?
Т.е. газ има, но той е недостатъчен за напълването на тръбата в обемите, предвидени от техническите възможности, а именно - 31 милиарда куб.м. годишно.
Интересното е, че в тези условия се намират такива луди глави, които предлагат да се увеличава пропусквателната способност на тръбата до 40 милиарда куб.м. Не е съвсем ясно кой ще бъде основния доставчик на гориво. Първоначално се предполагаше, че към проекта ще се присъедини Иран, но по съображения от политически характер се наложи да се откажат от услугите на Ислямската република.
На определен етап в качеството на страна-производител фигурираше Узбекистан, но днес за участието на тази страна се говори много по-рядко, също както и за участието на Казахстан. Впрочем, никой не е затварял пред тези страни вратите. И при желание те винаги могат да се присъединят към проекта. И така, като потенциални доставчици за газопровода се разглеждат Азербайджан и Туркменистан.
Но Азербайджан от 2008 г. започна да формира своята позиция по въпроса по следния начин. Страната е готова да участва в "Набуко", но реализацията на този проект само с помощта на азербайджанския газ е малко вероятна. А тъй като азербайджанският газ за запълването на тръбопровода е явно недостатъчен, необходим е допълнителен източник. Туркменистан, която има повече газ, за момента не е решила окончателно дали ще участва.
През миналата година с цел да се склони туркменският лидер Бердимохамедов към конкретни действия в тази страна бяха президентите на Турция и Азербайджан. Някои, изпреварвайки възможните договорености, побързаха даже да кръстят участъка от проекта, преминаващ по дъното на Каспийско море и оттам през територията на Азербайджан, Грузия и Турция "тюркопровод", намеквайки на особените отношения между трите тюркоезични страни. Но и тази среща не даде реални плодове.
Газовата война между Русия и Украйна застави Европа да пришпори своите усилия за форсирането на политическите договорености за "Набуко", чиято проекта цена от деня, в който бе обявена, нарасна 1,5 пъти и достигна 7,9 милиарда евро, а приблизителната дата за неговия пуск в експлоатация бе отложена с четири години.
Не е изключено, че в Будапеща на президента на Туркменистан Бердимохамедов ще бъде оказан и своеобразен политически натиск. В каква форма и с какви методи ще бъде направено това - технически въпрос. Най-малкото, участниците в будапещенската среща са настроени за постигане на конкретни резултати, затова на туркменския лидер ще му бъде предложено да побърза с определянето на своята позиция. САЩ демонстрират особена активност при прокарването на проекта.
Енергийната политика на тази страна е централен елемент в регионалната политика на Вашингтон в Каспийския регион. "Аз и моят екип ще убеждаваме решително нашите европейски съюзници да сключат политическо споразумение, необходимо за осигуряването на строителството на "Набуко" или друг тръбопроводен потенциал, който ще помогне на Европа да диверсифицира своите газови доставки", се казва в писмените отговори на Хилари Клинтън на въпросите на сенатора републиканец Ричард Лугър, предоставени в Сената на САЩ във връзка с нейното утвърждаване на поста държавен секретар.
По думите на Клинтън, "успешната стратегия за реализацията на "Набуко" или други тръбопроводи в южния коридор към европейските пазари изисква последователно взаимодействие на високо политическо равнище, включително и от страна на САЩ". Тези думи не остават съмнение в приемствеността на линията на поведение на САЩ в региона и в периода на управление на Барак Обама.
Между впрочем, в условията на криза реализацията на проекта трябва да изглежда максимално оправдана, иначе мобилизацията на гигантските средства може да се окаже напразно разточителство. И това е меко казано. Изчислено е, че за строителството на газопровода "Набуко" дълъг 4 хиляди км ще са необходими 2 милиона тона стомана, 200 хиляди тръби и над 30 компресора, без да включваме привличането на огромно количество специализирана техника и работна сила.
Не дочаквайки споразумението за "Набуко", някои страни от региона решиха да предприемат превантивни мерки, за да се презастраховат от възможните неуспехи. Така, неочаквано на 22 януари в Баку на неофициално посещение пристигна президентът на България Георги Първанов. Темата за обсъждане - доставките на газ за тази балканска страна и проектът „Набуко". Предполагаемият обем на доставки за България - 1 милиард куб.м. газ.
През миналата година България изрази готовност да купи от Азербайджан това гориво и, както по всичко личи, София възнамерява да резервира за себе си заявените обеми газ в навечерието на срещата в Будапеща. Но, съдейки по информацията, с която разполагаме, главната тема на преговорите на Първанов с Алиев са били доставките на газ за Балканите.
С тази цел в най-скоро време се набелязва подписването на транзитно споразумение с Турция, през територията на която „синьото гориво" ще се транспортира до Балканите. Едновременно с това България, а и всички останали членки на ЕС, имат немалко основания за безпокойство. Става дума за неотдавнашното изявление на премиера на Турция Ердоган - "Турция ще се откаже от подкрепата за "Набуко", ако не бъде прекратено създаването на пречки за влизането на Турция в ЕС".
И днес Турция действително е способна не само да прави такива резки изказвания, но и на резки завои. Волю неволю се набиват на очи аналогии с неотдавнашния газов конфликт между Русия и Украйна. Турция, в контекста на изказването на Ердоган, може да се разглежда като потенциална "Украйна" за "Набуко".
Новите газови тръби са нужни на Европа без съмнение, но нужни ли са на Европа нови "Украйни" към тези тръби? Така или иначе е очевидно едно - Турция ще получи своя газ. Тя е първото (ако сме по-точни второто след Грузия) звено в газовия транзит. А газовата съдба на следващите звена остава открита.
За да не си играе на "котка и мишка" със съдбата, следващото транзитно звено след Турция - Гърция - също реши да действа изпреварващо. В средата на януари ръководството на тази страна изпрати до азербайджанския лидер покана да посети официално Атина. Вече са определени сроковете на посещението на Илхам Алиев, приблизително в средата на февруари.
Централна място на преговорите ще бъде отделено на доставките на газ за Гърция през Турция. Съобщава се, че отделно ще се обсъжда въпроса за проекта "Набуко". Интересното е, че "Набуко" във всички случаи се разглежда отделно. Изводът идва от само себе си.
Мнозина от участващите в преговорите си дават отчет, че именно така могат да се доближат до темата, а най-важното - до газа!
