Непознато досега есе на Уинстън Чърчил бе случайно открито и публикувано от сп. "Нейчър".

Творбата е писана на пишеща машина. В 11 страници великият британски държавник разсъждава за възможността за срещи с извънземен разум в бъдещето. 

Освен силен лидер, който води страната си по време на войната, Чърчил страстно се е интересувал от наука и технологии, отбелязва "Нейчър". Той е първият министър-председател, наел съветник по научните въпроси. 

На есето се натъкнал директорът на музея на Чърчил в американския град Фултън, щата Мисури. Творбата е озаглавена "Are We Alone in the Universe?" ("Сами ли сме във Вселената?"). Смята се, че първата му версия е писана през 1939 г. за лондонския вестник News of the World. През 1950-а покойният британски премиер редактира написаното и го дава на издателя Емери Рийвс, от чиято колекция след години ръкописът попада в музея в Мисури.

Няколко десетилетия есето отлежава забравено, докато през 2016 г. новоназначеният музеен директор попада на него. 

Разсъжденията на Чърчил отразяват до голяма степен и аргументите на съвременната астробиология. Той споделя т.нар. принцип на Коперник - Вселената е толкова необятна, че е трудно да вярваме, че сме единствени в нея.

Държавникът започва произведението си, като очертава основните според него характеристики на живота - способността да се размножаваме. Той посочва, че "всички живи създания се нуждаят от вода", която е основна съставна част и на телата, и на клетките. Не можем да изключим съвсем варианта да съществува живот и на база други течности, но засега не са известни на науката, допълва той.

Чърчил дава определение за понятието, днес познато с термина "обитаема зона" - малък район около звезда, който е нито твърде студен, нито твърде горещ, поради което може да се предполага наличие на вода по повърхността на скалиста планета. Той пише, че живот може да има планети с неголеми температурни амплитуди, които са от няколко градуса под нулата до точката на кипене. Авторът смята, че Марс и Венера са единствените места в Слънчевата система, в които може да съществуват живи организми. Изключва другите планети като твърде студени, а Меркурий като прекалено горещ. 

След това Уинстън Чърчил разсъждава върху възможността за други планети системи извън Слънчевата. "Слънцето е само една от звездите в нашата галактика, а има още милиони други", пише той. Смята, че е възможно планетите да са създадени от газове, които звездите отделят, когато друга звезда мине покрай тях. Тази теория споделя през 1917 г. астрофизикът Джеймс Джийнс, но по-късно е отхвърлена. Все пак Чърчил подлага на съмнение собствената си хипотеза, като отбелязва, че по тази логика многобройните двойни звезди е трябвало да създават и множество планетни системи.

"Чисто научно не мога да приема, че Слънцето е единствената звезда със семейство планети", добавя той. Затова допуска, че много планети в галактиката са с подходящ размер, за да задържат вода на повърхността си и някакъв вид атмосфера, а някои са на точната дистанция от техните слънца, за да имат и подходяща температура за поддържане на живот.

Покойният британски политик пише това десетилетия преди откритието на други планетни системи. 

Но предвид огромните разстояния в космоса, Чърчил допуска, че може никога да не разберем за съществуването на живот на други места.

За сметка на това авторът вижда огромни възможности за изследване на нашата Слънчева система и прогнозира, че в недалечното бъдеще човек може да пътува до Луната или дори до Венера и Марс. В същото време той допълва, че междузвездните пътувания са почти изключени, тъй като светлината пътува 5 години до най-близката до Земята звезда и обратно, а най-близката до Млечния път спираловидна галактика Андромеда е няколко хиляди пъти по-далеч от най-близките звезди.

"Не съм толкова впечатлен от успехите, които нашата цивилизация постига, за да мисля, че сме единствените живи същества в този свят, които могат да мислят. Не мисля също, че сме най-висшата раса в умственото и физическо развитие", завършва авторът.