Разказът за вотивите е стар колкото света. Това е приказка за предметните изражения на хилядолетните човешки надежди, мечти, страхове, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за здравето на животните и плодородие.
От 22 февруари 2в Националния исторически музей (НИМ) може да бъде видяна изложбата „Вотиви”. В експозицията се представят вотиви (оброчни фигурки) от колекциите на Националния етнографски музей, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Бургас, Варна, Габрово, Хасково, Шумен и Ямбол, Регионалния етнографски музей - Пловдив, Историческите музеи в Малко Търново, Средец и Попово и Етнографския музей на открито „Етър”. След големия успех, който имаше изложбата в Националния етнографски музей, тя ще гостува във всеки музей, който е предоставил експонати за нея. Първият от тях е Националният исторически музей, който притежава втората по големина в страната колекция от вотиви.
В изложбата „Вотиви” Националният исторически музей участва със 116 вотива от общо 552. Представени са няколко оброчни фигурки от античността, останалите са от ХIХ и ХХ век. Вотивите представляват фигурки, изработени от метал, които са били слагани върху икони. Те са висяли на червен конец, който е бил закачван на иконата или директно с восък са били залепвани върху нея. Фигурките изобразяват хора, животни и човешки органи. Изложените вотиви показват добро познаване анатомията на човешкото тяло. Оброчните практики покриват районите на Централния Балкан, Североизточна България, Странджанско, Хасковско, Югозападна България.
Терминът вотиви се извежда от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава вричане, оброк. Народът ни ги е наричал оброци. Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог/божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божество. От подобни традиции са останали само спомени и артефакти, които могат да се видят в различни музеи по света, но практиката все още е жива и днес. И като във всяка традиция, и в тази в хода на времето са настъпили различни промени и трасформации. Това ни подтикна да издирим вотивите в колекциите на българските музеи и да ги представим за първи път заедно пред широката публика.
По време на теренните проучвания екипът на ИЕФЕМ посети множество църковни храмове, манастири, срещна се с жители на множество села, с духовни и светски лица, за да събере информация за оброчните фигурки, разгледа частни колекции. Изказваме благодарности на всички директори на музеите, на колегите, на всички, които ни оказаха огромно съдействие при заснемането на вотивите. Благодарим и на онези жители на села, които споделяха личните си истории за получено изцеление, за добита рожба след докосването до „фигурките”(както днес ги наричат).
Изложбата „Вотиви” е първият публично огласяван резултат от работата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) по Общоакадемичния проект на Българска академия на науките „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността”, финансиран от дарение на г-н Петър Манджуков.
Посетителите ще могат да изписват своите пожелания или молитви на гърба на снимки на вотиви, които те си изберат, и да ги окачват на дървото на желанията, което ще бъде поставено в изложбата.
Изложбата „Вотиви” може да бъде разгледана в НИМ до края на май.
