Да плащаш електроенергия с една сметка е по-скоро изключение в Европейска държава, отколкото правило. В повечето развити държави от ЕС потребителят прави някаква прогноза за своето средно месечно потребление за годината и използва нея през следващите 12 месеца, без той или компанията-доставчик да се занимава с проверки на електромери, фактури, дебнене за измами и т.н. Плащанията обикновено протичат автоматизирано през разплащателни сметки по банков път и хората дори не се сещат за сметките си за електроенергия. В края на годината, доставчикът на електроенергията измерва реалното потребление спрямо прогнозното и внася съответните корекции – били те нагоре или надолу. Разминаванията идват във втора сметка, която най-често отразява пиковото потребление на ток в някакви много студени зими или много горещи лета – т.е. за отопление и охлаждане.
Втората сметка съществува и в България, но е де факто скрита в първата. У нас се плаща реалното потребление всеки месец, което означава, че в пиковите моменти имаме в сметката си както средностатистическото ни и очаквано нормално потребление, така и разходите за отопление и охлаждане. За съжаление, това не е разграфено и повечето потребители не го осъзнават ясно, което създава и огромно напрежение в сектора.
Напрежението пък идва от истинския проблем – българите, макар че заедно с румънците сме с най-ниските доходи в Европейския съюз, се отопляваме през зимата много често по най-скъпия начин – на ток. Докато в развития свят се преминава масово към централизирано отопление и дори централизирано охлаждане (чрез топлофикации) и/или към отопление/охлаждане на газ, с цел максимална ефективност и опазване на природата, българите сме в тотално противоположната посока – индивидуално отопление на ток (скъпо и неефективно) или индивидуално отопление на твърдо гориво (неекологично).
Това положение в България е следствие на държавните политики по отношение на топлоснабдяването и социалната енергийна политика. Общинската Топлофикация-София е слонът в стаята – от поне десет години е на прага на фалит, от който се спасява само чрез забавяне на плащането за газ към Булгаргаз и заеми от БЕХ. В останалите градове топлофикациите също не са в много по-цветущо състояние с няколко малки изключения като управляваната от австрийската EVN Топлофикация Пловдив и управляваната от френската "Веолиа Енерджи" Топлофикация-Варна.
Оставени без централно евтино отопление, най-бедните домакинства са принудени да се топлят на крайно неефективни електрически печки и климатици (т.е. хем им е студено, хем им е скъпо) или пък да преминат на твърдо гориво. Както видяхме през последните месеци, последното е сред основните замърсители на въздуха с фини прахови частици, причиняващи рак на белия дроб и други заболявания.
Чисто политически, „скритата“ сметка за отопление с електроуреди е благодатна почва за популизъм, социалистическа пропаганда и влизане в парламента на гърба на чешките и австрийски и френските „колонизатори”, дошли „да ограбят KLETAMAJKABALGARIQ”. Истината е, че цената на тока за бита в България е най-ниската в Европейския съюз и то с много. Държавната ни държавна политика засега е също в тази посока – българските политици традиционно застъпват идеята, че бизнес и индустриалните потребители трябва да плащат една от най-скъпите цени за енергия в ЕС, за да може битовите да плащат най-евтината.
В допълнение, ЕРП-то и търговецът на ток са просто хората, на които вие плащате сметката си – далеч не всички пари остават при тях. Актуалното положение в София е следното:
Накратко казано, българският потребител на електроенергия не разбира прекалено много основни неща за своето потребление и сметка, което периодично води до вълна от политическо напрежение и лъжи.
За начало, трябва повече хора да разберат, че през зимата и лятото плащат две „сметки“ за ток – едната за нормалното си потребление и втора за отопление или охлаждане. И тъй като отоплението на електроенергия е най-неефективното и най-скъпото, то тази втора „сметка“ е както много висока, така и много истинска. Единственият начин да бъдат намалени тези разходи в средносрочен и дългосрочен план е българската държава да последва европейския пример и да проведе политики за привличане на водещи световни и европейски инвеститори, които да разширят обхвата на централното топлофициране и газифициране.
