С наближаването на изборите Investor.bg поглежда към финансово-икономическите предложения на политическите сили, за да разгледаме какво всъщност стои зад тях*.
Общото впечатление е, че програмите на партиите приличат на "писани на коляно" в някой ъгъл – кратки, твърде общи, изобилстващи от правописни грешки и твърде несъдържателни. Малкото добри хрумвания не са подплатени с обосновка и конкретни стъпки за изпълнението им, а всичко останало прилича на евтин популизъм, популярен и в миналото. При това лидерите на партиите дори успяха да си хвърлят взаимни обвинения в "плагиатство на идеи".
Правят силно впечатление няколко неща. На първо място (понеже е най-разпознаваемо сред аудиторията) е повишението на средната работна заплата, на минималната работна заплата и на пенсиите. В сегашната бюджетна прогноза минималната работна заплата от 460 лв. е застопорена за следващите три години.
Въпреки това ГЕРБ например са си поставили амбициозна цел - ако отново управляваме страната, можем да очакваме увеличаване на средната работна заплата за страната, която в края на мандата да достигне 1500 лв., а минималната работна заплата, без да се създава напрежение на пазара на труда, също ще нарасне и ще достигне 650 лв., пише в програмата им.
БСП пък са с "конкретна и дългосрочна" цел за България - 8 млн. българи и нито един на и под прага на бедността. Освен това, ако вземат властта, ще обвържат минималната работна заплата с темпа на растеж на средната.
Идеята на Реформаторския блок за най-ниското трудово възнаграждение е сходна - създаване на модерен икономически обоснован модел за определяне на минималната работна заплата, включващ производителност на труда, инфлация, размер на средната работна заплата.
От "Движение Да, България" пък ще се борят за увеличаване на доходите на домакинствата с 50% през следващите 5 години в цялата страна чрез създаване на експортно-ориентирана икономика с регионално балансиран растеж и фокус към иновациите и предприемачеството.
И толкова по тази точка, партиите не предлагат подробно обяснение как ще го постигнат.
Относно пенсиите червените предлагат преизчисляването им и намаляване на разликите между старите и новоотпуснатите пенсии. ГЕРБ пък само загатват, че подобряването на благосъстоянието на възрастните хора се изразява не само в ръста на пенсиите, но и в предлагането на повече социални услуги за тях, включително и такива в домашна среда. От партията припомнят, че от 1 юли 2017 г. всички пенсии, отпуснати до края на миналата година, ще се увеличат с 2,4%.
Най-радикални в това отношение са от Патриотични фронт. Още преди няколко месеца те бяха категорични, че минималната пенсия трябва да е не по-малко от 300 лв. Заради това си искане за малко да провалят и приемането на Закона за държавния бюджет за 2017 г.
Какви са рисковете при повишаване на минималните възнаграждения?
На първо място, повишаването им изкривява пазара на труда и повишава разходите на работодателите. Съответно те ще бъдат принудени да освобождават хора или да минават в сивия сектор. В своя статия икономистът Георги Вулджев посочва, че нaй-гoлeмият пpoпycĸ нa пoдoбни пpeдлoжeния e, чe пoĸaчвaнeтo нa минималната работна заплата би ce oтpaзилo нaй-злe нa oблacтитe, ĸъдeтo нивoтo нa cpeднoтo зaплaщaнe e cpaвнитeлнo ниcĸo и пaзapът нa тpyдa e в лoшo cъcтoяниe.
От бизнеса от години се обявяват против повишението на минималната заплата. Според работодателите фиксираното минимално възнаграждение лишава хората от стремеж да повишават квалификацията. „Квалифицираният труд липсва на пазара на труда. Предлага се неквалифициран труд, който постоянно се подкрепя от мерки на правителството с повишаване на минималната работна заплата“, обясни още при приемането на държавния бюджет през декември за Investor.bg изпълнителният председателят на БСК Божидар Данев. Той добави, че когато няма квалифициран персонал, няма и инвестиции. Според него хроничният недостиг на специалисти трябва да бъде приоритет, а не минималната заплата.
Относно пенсиите, още при приемането на бюджета за тази година стана ясно, че ако минималната пенсия бъде 300 лв., това ще коства на хазната минимум 1 млрд. лв. допълнително всяка година. На фона на съществуващия вече дефицит от над 4,5 млрд. лв. в НОИ (толкова е сумата, която се доплаща от държавния бюджет за пенсии, а останалите 4,5 млрд. лв. са от осигурителни вноски), разходите нарастват значително. При положение, че планираният бюджетен дефицит е 1,3 млрд. лв., въпреки завишените прогнози за добра данъчна събираемост, подобни предизборни цели рискуват да си останат точно такива – предизборни.
Заедно с минималните доходи върви и темата с данъците. За намалението на ДДС вече писахме. Но ще оцелее ли плоският данък?
Всъщност почти всички политически сили се обявяват за запазване на съществуващата в момента данъчна система, с някои дребни и незначителни корекции при облекченията и преференциите.
БСП в крайна сметка се отказаха от радикални промени и решиха да направят "плавен изход" от плоския данък. От левицата предлагат въвеждане на 20-процентна ставка за физическите лица с доходи над 120 хил. лв. годишно. Червените ще правят и първи стъпки към семейното подоходно облагане, като идеята е приспадане до 50 лв. месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители за дете.
От Реформаторския блок и "Да, България" се обявяват за увеличение на прага за регистрация по ДДС, като Реформаторите планират това да бъде 200 хил. лв. (в момента е 50 хил. лв.), а партията на Христо Иванов предвижда 100 хил. лв. Мотивът и на двете политически формации е сходен - сваляне на административно бреме от малкия бизнес и свободните професии, което ще повиши капацитета на НАП да следи големите данъкоплатци и да увеличи събираемостта.
Реформаторите обаче предвиждат и ускорено възстановяване на дължимия на бизнеса данъчен кредит и въвеждане на системата "Златен регистър" за данъчно изрядните платци, както и разширяване на принципа за прилагане на мълчаливото съгласие. Ако спечелят изборите, от формацията предвиждат и отмяна на задължението за микро и малък бизнес за подаване на годишен финансов отчет при отсъствие на стопанска дейност.
