Бих искал да изразя своята подкрепа на заключенията на министрите от Шамбор през септември миналата година, че в никакъв случай не трябва да се допуска екзит от Общата селскостопанска политика (ОСП). Това заяви министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков по време на срещата си с френския си колега Стефан льо Фол в Париж.
"Не трябва да се допуска намаление на финансирането, за да се избегнат сътресения при нарастващите предизвикателства в земеделието и повишените изисквания към стопаните", допълни проф. Бозуков. Според него е необходимо преразглеждане на действащото законодателство, за да се насочва по-добре помощта за организации на производители. За България е важно да се въведе по-висок процент на финансиране за регионите в ЕС с по-слаба организираност.
"Франция винаги е била за консолидация на ЕС и сме се борили да се запази бюджетът на ОСП", каза Стефан льо Фол. Френският министър на земеделието заяви, че страната е готова да предостави експертиза и подкрепа в подготовката и организацията на българското председателство на ЕС.
Министър Бозуков се срещна и с директора на Националната служба за земеделски и морски продукти на Франция (ФРАНСАГРИМЕР) Ерик Ален. Министърът изрази своето задоволство от сътрудничеството в рамките на подписания през 2016 г. Протокол между МЗХ и ФРАНСАГРИМЕР.
На срещата двамата обсъдиха възможностите за обучение на български експерти от новосъздадения отдел в МЗХ за подкрепа на износа към трети страни. Друга тема на разговорите беше създаването на организации на производители.
В многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) разполага с бюджет в размер на 99,6 млрд. евро (по текущи цени, след трансфери между стълбовете, произтичащи от избора за прилагане на ОСП, направени от държавите членки). Франция (11,4 млрд.), Италия (10,4 млрд.), Германия (9,4 млрд.) и Полша (8,7 млрд.) са четирите основни бенефициенти по ЕЗФРСР. Като се включат националните вноски, средствата, предоставени в рамките на втория стълб на ОСП ще възлизат на 161 милиарда евро за целия период. Поне 30 % от средствата по ЕЗФРСР трябва да бъдат предназначени за инвестиции в областта на околната среда и климата, както и в развитието на горските райони и подобряването на жизнеспособността на горите, агроекологични мерки, биологично земеделие и плащания по "Натура 2000". Освен това поне 5 % от участието на ЕЗФРСР трябва да бъде посветено на подхода Leader. Размерите и процентът на отпусканите помощи, са посочени в приложение II към регламента. Така например, помощите за започване на дейност на млади земеделски стопани могат да достигнат 70 000 евро, помощите за схеми за качество - 3 000 евро годишно, като субсидиите за биологично земеделие възлизат на 900 евро годишно за трайни насаждения.
Последната реформа на ОСП беше приета за пръв път в рамките на обикновената законодателна процедура ("съвместно вземане на решение") (вж. фиш 5.2.3). Европейският парламент изигра пълноценно своята роля на съзаконодател, включително като постигна фиксирането на 30 % на минималния праг, посочен по-горе, или фиксирането на ставката на съфинансиране от ЕЗФРСР на 85 % в по-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и малките острови в Егейско море (желанието на Съвета беше да се фиксира тази ставка в размер на 75 %). Благодарение на Парламента максималният размер на плащанията за хектар за райони с природни или други специфични ограничения беше фиксиран на 450 евро за хектар, при 300 евро в първоначалното предложение на Комисията (тази стойност беше също подкрепена от Съвета).
