Филмът „Сляпата Вайша“ на Теодор (Тео) Ушев не успя да спечели наградата „Оскар“ за най-добър късометражен анимационен филм. Победител стана „Свирчо“ (Piper) на Алан Барияро, Марк Зондхаймер и „Пиксар“.
Филмът разказва за гладно новоизлюпено птиче, което напуска гнездото за пръв път, но се страхува прекалено много от вълните, за да стигне до храната. С помощта на необичаен съюзник Свирчо се опитва да се изправи пред страховете си.
Останалите номинирани в категорията бяха Pearl (Перла) на Патрик Осбърн, Borrowed Time (Време назаем) на Ендрю Коутс и Лу Хаму-Лхадж и Pear Cider and Cigarettes (Крушов сайдер и цигари) на Робърт Вали и Кара Спелър.
При представянето на наградата мексиканският актьор Гаел Гарсия Бернал се изказа срещу плановете на американския президент Доналд Тръмп да построи стена на границата с Мексико. „Като мексиканец и човешко същество съм против всякакви стени, които целят да ни разделят“.
„Сляпата Вайша“ (Blind Vaysha) е канадска продукция по разказ на Георги Господинов отпреди 15-ина години. Автор на музиката е Никола Груев – Котарашки. Премиерата на филма беше на Берлинския международен фестивал по-рано този месец.
Анимацията разказва за момиче с особена съдба – с едното си око вижда миналото, а с другото – бъдещето, и е сляпа за настоящето.
Как проект на трима българи стигна до номинация за "Оскар"Авторът Тео Ушев, писателят Георги Господинов и музикантът Котарашки в една история за "Оскар" в "Красив ум"
Това всъщност се оказа доста актуална история, защото е „история за тревожния човек днес, за цялото усещане за безнадеждност днес. За човека, който се опитва да търси изход в миналото или в бъдещето, обаче и там вижда съсипни. Тази история е, от една страна, много човешка и лична, но от друга страна, е история за тревожността на света“, коментира наскоро пред bTV Господинов.
Ушев е роден на 4 февруари 1968 г. Кюстендил, син е на художника Асен Ушев. Завършва графичен дизайн в Художествената академия и у нас става известен главно с театралните си афиши от 90-те. Решава да емигрира в Канада по времето на протестите срещу правителството на Жан Виденов.
За себе си казва, че е канадски режисьор, защото е станал режисьор в Канада. Преди това бил графичен дизайнер. Подчертава обаче, че извън съмнение е българин. Чете почти всеки ден български вестници, обича да чета български книги и да слуша българска музика. Така се и намерили с Георги Господинов и с Котарашки.
Тео Ушев
Казва, че никога не мисли дали филмите му ще се харесат на хората – „човек, ако се концентрира и си мисли за тези статуетки, означава да бъде нещастен и недооценен всеки път“. От момента, в който чул за номинацията обаче, „имам тотална загуба на съзнание, сигурно съм припаднал, защото ми се губят след това всички останали номинации. Когато ми се просветли малко, започнах да плача, след това да се смея, след това пак да плача. Беше някакъв шок. Всички емоции ми се стовариха наведнъж”.
