80-тата годишнина от рождението на поета, писателя и преводача Иван Николов бяха почетени в Хасково във вторник вечерта. Общината съдейства за издаването на книгата „Иван Николов“, събрала интервюта с автора негови авторски и преводни стихотворения. Съставител на книгата е сестрата на Иван Николов- Тодорка Николова. „Иван Николов е в пантеона на големите хора в Хасково, каза поетесата Ели Видева при представянето на книгата. Тя припомни, че Иван Николов е един от създателите на литературния конкурс “Южна пролет” и негов двигател в началото. Автор е на текста на химна на конкурса и посмъртно е пръв носител на наградата “Александър Паскалев”.
Слово за Иван Николов пречете писателят Иван Митев.
Публикуваме го изцяло с негово съгласие.
Haskovo.net
За Иван Николов
Той е певец на радостта, на изобретателния оптимизъм, който винаги намира начин да заобиколи подводните камъни на болезненото, на меланхоличното, на подтискащото.
Той е уравновесен, в поезията му са заложени основите на унаследената философия, според която човек може да преодолее и преодолява всичко – там е и мъдрата вяра, че смисъл има и е грешно да се съмняваш в конкретно-зримите начала на заобикалящото. Поезията на Иван Николов е пластично-сетивна, тя не познава зигзагите, раздвоението, болезнеността. Неин антипод е създаваната от лириците около него по същото това време поезия на тъмното недоволство, на вайкането, на липсата на опиянение от протичащото тук и сега.
Поетичното виждане на Иван Николов е конкретно, духът му е реалистичен, несмущаван от метафизично-апокалиптични видения. Той е рожба на Аполон, а не безутешен обитател на Хадес. Усмивката, а не сълзата са емблематичният израз на лирическите му изживявания. Неунищожима, макар и често горчива, е тази усмивка.
В изповедта на поета няма да доловим безмерността на отчаянието, безверието, отровното съмнение. Дори терзанията са пресъздадени в светла тоналност; негово верую е религията на простите неща.
Иван Николов е наясно със света, с неговата философия на съществуване. Спомнете си как изразява тази философия Кавафис: „Ефиалт ще се яви накрая, персите накрая ще преминат.“ Спомнете си Иван Николов: “никога Монтеки с Капулети няма да се помирят“.
Философията на Иван Николов е между редовете, в препинателните знаци, в недомлъвките. Това няма как да бъде разбрано от нищите духом критици. Иван Николов не се вписа и още не може да се впише в аритметиката на войнстващото хасковско бездарие. Трябва свръхинтелект, за да откриеш акцента на поета в покъртителната съдба на отлъчения от Рим Овидий – съдбата на всеки истински поет, какъвто е и самият Иван Николов:
Нека Рим е далече, но Рим ще те чуе,
макар че отдавна не мислиш за Рим.
Ерудицията на Иван Николов и неговата способност за превъплъщение в други творчески светове води до оригинални художествени резултати. Резултати, проявяващи се в афористичната многоизмерност на неговото невероятно творчество. Слово, изразяващо безкрайността на духовните пространства.
Имах идея да завърша с някое от неговите прекрасни топли лирически послания, апотеоз на любовта, но „Болдино“ само ме връхлетя, прекрасното „Болдино“ изплува от времето с гласа на Иван Николов:
Гърмът във небесата и гърмът
в душата ти
звучат единогласно
там, в Болдино - единственият кът
на творчеството яростно и ясно.
И денем - светлина, а нощем - мрак
затваря в равни кръгове дървото...
Ще кажа пак
и ще повторя пак:
Не отминавай Болдино!
Защото...
Финалното многоточие струва повече от всичката лирика, изписана от времето на Иван Николов досега.
Стига да има кой да го разбере.
Иван Митев