През повечето дни не успяваме дори да си спомним къде сме оставили ключовете за колата. Сред населението обаче се срещат и хора със суперпамет способни да запаметят огромен списък с думи или да издекламират всички цифри на числото Пи.
Новопроведено изследване доказва, че суперпаметливите не са по-различни от всички нас и че дори нашите мозъците биха могли да развият подобни умения с малко тренировки.
Мозъкът на средностатистическия човек не се различава в структурно отношение от мозъците на хората с феноменална памет.
В рамките на изследването, учените анализирали мозъците на 23-ма от водещите претенденти в Световния шампионат по запаметяване – надпревара, в която целта е да се запомнят повече думи от конкурентите.
Изненадващо учените открили, че анатомията на мозъка на суперпаметливите не е по-различна от тази на обикновените хора от същата възрастова група със сходна интелигентност. При претендентите от Световния шампионат по запаметяване били наблюдавани определени промени в мозъчната конективност.
Тъй като мозъчната конективност не е постоянна величина, екипът решил да провери дали обикновените хора биха могли да тренират мозъка си и така значително да подобрят способността му за запаметяване.
След 30-минутното обучение на ден, продължило общо 40 дни, учените установили, че една специфична техника успява да удвои капацитета на паметта. В началото хората запаметявали по едва 26 думи от списъка, след обучението броят им нараснал на 62.
Нещо повече, моделите на мозъчна конективност вече наподобявали тези при участниците в Световния шампионат по запаметяване. Силната памет се запазила 4 месеца след края на тренировките.
Оказва се, че мозъците на суперпаметливите не са уникални, защото никой от тях не е роден с необикновени способности, те ги развили впоследствие, в резултат на продължителни тренировки.
На база тази информация, екипът провел втори експеримент, за да установи дали обикновените хора също биха могли да развият подобно умение. Те привлекли 51 души с демографски особености сходни с тези на суперпаметливите.
Хората били разделени на 3 групи – две преминали мозъчни тренировки, а третата била контролна. Мозъчната активност на всички участници била изследвана преди и след края на експеримента.
Едната група тренирала краткосрочната си памет, а другата стратегическата памет.
Във втория случай, участниците преминали т.нар локус обучение. При него хората свързват всяка дума от списъка с определено място, за да успеят да си я припомнят по-късно.
Хората преминали локус обучението се справили най-добре от 3-те групи.
Преди изследването, хората успявали да запаметят между 26 и 30 думи. 40 дни по-късно, броят им се увеличил с още 35 думи.
Хората, които тренирали краткосрочната си памет, си припомнили с 11 думи повече след края на обучението. А при участниците от контролната група броят на припомнените думи се увеличил с 7.
Нещо повече, мозъчната конективност на групата тренирала стратегическата си памет също се променила.
Тези промени се ограничавали най-вече до две мозъчни области – медиалния префронтален кортекс, който се активира когато хората свързват новопостъпила информация с вече съществуващи знания, и десния дорзален латерален префронтален кортекс, активиращ се по време на стратегически тренировки.
Изследването е в унисон с откритията, че мозъкът на великия учен Албърт Айнщайн не се отличава с никакви уникални структурни особености, които биха могли да обяснят изключителния му интелект.
Мисълта, че повечето от нас са родени със същата мозъчна структура като гениите е приятна, просто трябва да се научим как да извличаме пълния си потенциал.