Литографията на Данчов се смята за най-точния портрет на Апостола, защото авторът лично е познавал Левски и дълги години е работил с него. Предал е не само точно чертите на лицето му, а и характера му. Литографията е изработена в Пловдив през 1897 г.

Георги Данчов, наречен Зографина, е близък съратник на Левски. Запознават се през 1869 г. и работят заедно по устройството на тайни революционни комитети в Южна България. В дома на Георги Данчов е основаван Чирпанският частен революционен комитет. По поръка на Левски младият художник изработва тайния шифър за кореспонденцията между комитетите в Тракия. След залавянето на Апостола Георги Данчов участва в организирането на четири засади на железницата по трасето към Цариград с надеждата да го освободи.

Oригиналната литография с изображение на Васил Левски, изработена от известния възрожденски художник Георги Данчов-Зографина е собственост на НИМ и се завръща след дълго участие в гостуващи изложби на Балканите. Тя е един от двата експоната, които обогатяват експозицията по повод честването на 180-годишнина от рождението на Апостола на свободата. 

Вторият експонат е картината „Левски по пътя на безсмъртието”, дело на военния художник Лазар Йорданов. Той е роден в град Прилеп през 1900 г., учи във Военното училище в София и в Художествената академия при проф. Борис Митов и проф. Александър Мутафов. В периода 1930-1950 г. създава множество произведения с историческа и военна тематика. Част от картините му, между които и „Левски по пътя на безсмъртието”, са предадени на НИМ от неговата дъщеря Антония Йорданова Киш.

От края на ХIХ век до наши дни образът на Левски вълнува съзнанието и вдъхновява творците - поети, писатели, художници, за да предадат чрез своето изкуство на всяко следващо поколение посланията на Апостола за свобода и братство, за чест и достойнство между хората и обич към Отечеството.