През август 1956 г. дъжд от радиоактивни частици по време на тест на ядрено оръжие в Семипалатинск (днес Семей), Казахстан, покрива град Уст-Каменогорск. Над 600 души са настанени в болница с лъчева болест, но подробностите остават неясни.

Изданието New Scientist дава гласност на извършен тогава доклад от учени от Института по биофизика в Москва, който е бил открит в архивите на Института по радиационна медицина и екология в Семей, Казахстан. Става дума за анализ на последиците от бедствието, който разкрива обширно радиоактивно заразяване и заболявания вследствие облъчване с радиация в целия район на казахстанските степи.

На тайния полигон край Семипалатинск са били детонирани над 600 ядрени устройства през 50-те и началото на 60-те години. Никъде другаде по света не е имало толкова голяма концентрация на ядрени експлозии на едно място за толкова продължителен период. След разпадането на СССР западни журналисти съобщават за вероятни ефекти върху здравето на местното население. А някои скорошни проучвания изчисляват радиационните дози, като използват заместители като радиоактивността в зъбния емайл. 

Съветските учени, извършили проучването в доклада, проследяват последиците за населението докато тестовете на атомни бомби продължават - без да се каже това на засегнатите хора или на света. Съветските власти описват мястото като "необитаемо", но в действителност там живеят 700 000 души.

"От много, много години, това е било тайна", казва директорът на института в Семей Казбек Апсаликов, който открива доклада и го изпраща на New Scientist.

Докладът, в който се дават "резултатите от радиационно проучване на района на Семипалатинск" и е класифициран като "свръхсекретен", показва за първи път доколко съветските учени са били наясно по онова време с последствията за човешкото здраве и обхвата на прикриването им. В него има подробности как московските изследователи са провели три експедиции до Уст-Каменогорск, където са открили ширещо се и постоянно радиоактивно заразяване на почвата и храната, както там, така и в градовете и селата в източен Казахстан.

В средата на септември 1956 г., месец след падането на радиоактивния облак, нивата в Уст-Каменогорск все още са били над 1,6 милирема на час, което е хиляди пъти над "допустимото ниво", съгласно доклада, и над това, което е препоръчано като безопасно от Международната комисия по радиационна защита.

През следващия месец експедицията се премества в няколко села. "Близо до Знаменка радиоактивните субстанции, засягащи хората и околната среда, са от години", пише в доклада. Радиоактивните частици там са "опасни за живота" и "по-сериозни и опасни от тези в района на Уст-Каменогорск".

Военните медицински лица, посетили селото след августовските тестове, са открили трима души с остра лъчева болест. Заключенията в доклада съответстват с други доклади за пътя на радиоактивните облаци. През 2002 г. Константин Гордеев от Института за биофизика в Москва публикува карта, която показва, че на 24 август 1956 г. облак е преминал директно над Знаменка и Уст-Каменогорск.

Преди това, тест на 12 август 1953 г., изпраща друг облак над Караул, за който експедиция през 1956 г. докладва, че последствия там все още са "опасни за здравето" три години по-късно.

Един от резултатите от научните експедиции е бил основаването на специални клиника, диспансер, под контрола на Москва, чиято задача е била да проследява радиацията и последиците й върху здравето. Диспансерът евентуално е имал регистър на близо 100 000 души и техните деца, изложени на тестовете.

Мястото дълго време е било известно като Диспансер срещу бруцелоза №4. Името е дадено, казва Апсаликов, "за да не се привлича внимание към истинската му дейност", която е била "класифицирана като свръхсекретна до 1991 г.".

При сриването на СССР през същата година диспансерът става Институт по радиационна медицина и екология. Но според сегашния му главен учен Борис Гусев, който първи е работил в Диспансер №4 през 1962 г., много доклади в неговите архиви са били или иззети от Москва, или унищожени преди изземването.

В един от тези доклади, според Гусев, са били записани 638 души като "хоспитализирани с радиационно отравяне" след тест от 1956 г. Това е над четири пъти повече от диагностицираните 134 случая на облъчени с радиация по време на аварията в Чернобил. Никой не знае колко са загиналите.

Новопоявилият се доклад от експедициите през 1956 и 1957 г. е един от малкото, успели да оцелеят от съветската цензура, която унищожава и изнася други доклади от страната. В него се съобщава за "значително радиоактивно замърсяване на почвата, зеленчуците и храната" в източен Казахстан. Фекалните проби, взети от хората от земеделска кооперация южно от Уст-Каменогорск, са съдържали високи нива на радиоактивност, които не са били доловими между два и пет дни след като хората спират да се хранят с местна храна и преминават на внесена.

Учените от експедицията препоръчват населението да спре да се храни с местни зърнени култури и отбелязва, че е било "неподходящо да се извършват ядрени тестове (особено експлозии на повърхността) преди пълната жътва от полетата", така че храната да е на безопасно място от радиоактивните облаци. Тази препоръка обаче не е била спазена. 

В доклада се омаловажават опасностите, като се отбелязва, че различните промени в нервната система и кръвта на хората, регистирани от лекарите, "не могат да бъдат разглеждани като промени, които са предизвикани единствено от йонизирана радиация". Вместо това докладът хвърля вина върху лоши санитарни условия, еднообразна храна и различни болести като бруцелоза и туберкулоза.

Тестовете на атмосферни бомби в Семипалатинск спират през 1963 г. Въпреки че по-голяма част от района в наши дни е безопасна за живеене, "някои зони никога няма да се завърнат към природата", коментира Апсаликов. "Ситуацията в други е несигурна и потенциално опасна", добавя той. 

Роман Вакулчук от норвежкия Институт по международни въпроси приветства новите разкрития от Казахстан по случая. Докладът е първият запис на разследване на ефектите от тестовете върху местното население, отбелязва Вакулчук. "До 1956 г. съветското правителство не е извършвало проучвания", добавя той.

Все още обаче не се знае какъв е размерът на продължаващото заразяване и последиците за здравето, отбелязва Вакулчук. "Голяма част от района не е опасна, но други части трябва да бъдат охранявани за постоянно", смята той.