Изследователи достигнаха повратна точка в търсенето на ефективни методи за обезсоляване. Те съобщиха, че са разработили мембрана от графенов оксид филтрираща солта от морската вода.

На този етап техниката се прилага единствено в лабораторни условия, но е индикация, че някой ден лесно и бързо ще превръщаме един от най-широкоразпространените ресурси – морската вода в един от най-оскъдните – чистата питейна вода.

Производството на мащабируеми мембрани с едникъв размер на порите близък до размера на атомите ще е значителна стъпка напред и ще открие нови възможности за подобряване ефикасността на технологиите за обезсоляване.

Масовото производство на графенови мембрани с нужната големите на порите е напълно възможно.

Мембраните от графенов оксид отдавна се смятат за обещаващ кандидат за филтриране и обезсоляване на морска вода. Множество екипи разработиха подобни мембарни способни да филтрират големи частици във водата през годините, но отстраняването на солта изисква изключително малки отвори, които учените се затрудняваха да създадат.

Един от проблемите е, че мембраните от графенов оксид се раздуват при потапяне във вода, и позволяват на частиците сол да се промъкнат през разширените пори.

Екип от Манчестър обаче успял да преодолее този проблем, като добавил стени от епоксидна смола от двете страни на мембраната, пречейки и по този начин да се раздуе.

Това им дало възможност да контролират размера на порите в мембраната.

По света има няколко големи инсталации за обезсоляване, използващи полимерни мембрани. Процесът обаче все още е неефективен и твърде скъп.

Благодарение на климатичните промени, в бъдеще ще разполагаме с изобилие от морска вода. Смята се, че топящите си ледени шапки на Гренландия ще повишат морското равнище с около 3.8 см до 2100 година, а ако цялата ледена покривка на Гренландия се разтопи, нивото на океана ще се повиши с 7.3 метра.

В същото време, чистата питейна вода е все още труднодостъпна в много части на света. ООН предсказва, че до 2025 година, 14% от световното население ще бъде засегнато от недостига на вода. Много от тези държави няма да могат да си позволят мащабни инсталации за обезсоляване.

Изследователите се надяват, че графеновите филтри ще се окажат ефективни и в по-широкомащабни инсталации.

Графеновия оксид се добива значително по-лесно от еднослойния графен и е много по-евтин – това означава, че технологията ще е далеч по-достъпна и евтина за производство.

Следващата стъпка е да се определи издържливостта на мембраните след дълга употреба и колко често трябва да се подменят