На какво ухаят книгите ? Прясно отпечатаните издания може и да миришат на хартия и мастило, но по-старите книги очароват със своя сладък, мускусен аромат.
Очевидно на много хора той напомня за шоколад.
Учени от University College в Лондон изследвали уханието на книгите и библиотеките и дори създали класификация, която да им помогне да характеризирират аромата на миналото – може би дори да идентифицират увредените книги, преди щетите да са излезли извън контрол.
Всичко започнало преди няколко години, когато Матия Старлич забелязал как реставратор на печатни издания изпробва уханието на творби, по които той и екипът му работели. Реставраторът бил категоричен, че ароматът би могъл да ни разкаже много за материалите използвани в книгите. Старлич бил заинтригуван и решил да открие начин за количественото определяне на миризмите – някакви нучни техники, далеч по-прецизни от човешкия нос.
Книгите често отделят малки количества летливи органични вещества във въздуха. Носовете ни ги улавят, а мозъците ни ги интерпретират като аромати.
Веществата могат да бъдат засечени и от сензори – същите онези сензори използвани от властите за откриване на наркотици и експлозиви. В този случай обаче, сензорите засекли малки вариации в химичния състав на старите книги. След като взели проби и ги подложили на газова хроматография и масспектрометрия, Старлич и колегите му успели да идентифицират ключовите ароматни компоненти в книгите.
Те се фокусирали не само върху химичния състав на книгите, но и върху това как ароматът им въздейства на хората.
В рамките на експеримента посетителите на музея и галерията в Бирмингам трябвало да определят аромата на различни скрити от тях предмети.
Мнозинството от хората зявили, че старите книги ухаят на шоколад.
Този факт не е изненадващ за учените. Хората често използват познати асоциации, за да опишат неопределени миризми. А летливите органични вещества в шоколада и кафето са подобни на тези в старите книги.
Екипът попитал хората какво мислят и за уханието на библиотеката към катедралата Сейнт Пол, откъдето учените взели голямо количество проби на летливи органични вещества. Ароматът бил определен от посетителите като предимно дървесен и в по-малка степен като шоколадов, вероятно защото те забелязвали великолепните дървени орнаменти. Библиотеката била избрана неслучайно: ароматът и е толкова известен, че често бива споменаван в книгата за посетители, а кураторът настоява, че реставраторските дейности трябва да запазят отличителното ухание.
В момента реставраторите не обръщат внимание на миризмите, а това е нещо, което Старлич и екипът му биха искали да променят. Макар повечето исторически изложби да запознават посетителите с идеята за физическото съхранение на експонатите, ароматът също има жизненоважна роля в човешките преживявания.
“Обонянието ни се намира много близо до центъра на паметта в човешкия мозък, ето защо много често асоциираме дадени спомени с определени миризми. Често ароматите събуждат стари спомени. Това е една от причините миризмите да играят толкова важна роля в човешкия живот”, обяснява Старлич.
Учените класифицирали аромата на старите книги, като се надяват по този начин да улеснят работата на своите колеги. Свързвайки собствените си обонятелни усещания с определени вещества те биха могли да отгатнат състава на печатното издание.
Изследователите се надяват, че това ще покаже на реставраторите по какъв начин ароматите допринасят за преживяванията на хората.
