Автор Марк Саха, DW

След въздушния удар на САЩ съществува реалната опасност съвсем скоро на бойното поле в Сирия да се срещнат американски и руски войници.

За това предупреждава близкоизточният експерт Михаел Людерс. 

- Г-н Людерс, изненада ли Ви ударът, нанесен от САЩ срещу военновъздушната база в Сирия?

- Много ме изненада, тъй като не предполагах, че американското правителство толкова бързо ще вземе такива радикални мерки. Защото е ясно, че подобни действия носят потенциала за опасна ескалация.

В Сирия се води задочна война. От едната страна са САЩ, ЕС, Турция и държавите от Персийския залив, които искат Асад да падне. Русия, Иран и Китай обаче не желаят да го допуснат по никакъв начин. Тоест, когато в една такава ситуация нанасяш въздушен удар, естествено съществува опасността тя да ескалира и съвсем скоро на бойното поле в Сирия да се срещнат американски и руски войници.

- Кремъл вече реагира с позицията, че това е агресия. Вярно, че САЩ са предупредили руснаците да изтеглят войниците си от зоната на удара, но сякаш занапред не можем да очакваме разговори между Москва и Вашингтон за Сирия. Голяма ли е, според Вас, опасността от руски военен отговор?

- Конфронтацията е налице и очевидно липсва желание да се води равноправен разговор по същество, в който да се зачитат интересите и на двете страни. С други думи: опасността от задълбочаване на конфликта е съвсем реална. Предполагам, че засега Москва няма да реагира, още повече, че руски войници най-вероятно наистина не са пострадали. Но ако американците нанесат нови удари, а от тях евентуално пострадат руснаци или руска бойна техника, тогава Москва вече няма да остане безучастна и конфликтът може много бързо да ескалира.

- Кой е най-лошият възможен сценарий?

- В момента САЩ смятат Русия за свой главен геополитически опонент и водят скрита война на две бойни полета: в Украйна и най-вече в Сирия. В някакъв смисъл може да се каже, че в Сирия американците вече губят тази скрита война срещу Русия. Очевидно определени влиятелни центрове на властта във Вашингтон сега се опитват да обърнат тази тенденция - и затова залагат на конфронтация в Сирия.

Да не забравяме още, че след конституционния референдум в Турция на 16 април САЩ възнамеряват да започнат и сухопътна операция с елитни части. 400 американски войници вече са разположени в Сирия, с направление към Рака, столицата на „Ислямска държава” в Източна Сирия. Ако приемем, че те успеят да превземат Рака - какво следва? Кой ще вземе властта там? Какви ще са следващите действия? Дали ще бъде създадена зона, над която да са забранени полетите? Такова нещо руснаците най-вероятно няма да приемат, защото ще означава, че техните самолети и самолетите на Асад ще бъдат блокирани. Тоест, отново стигаме до съвсем реалната опасност от конфронтация. Никой не знае как ще се развият нещата оттук насетне, но сигналните лампи вече светят червено.

- Означава ли това, че борбата срещу тероризма, общата битка на САЩ и Русия срещу „Ислямска държава”, ще остане на заден план?

-  Тази битка се води успоредно. Вярно, че в момента на преден план излиза сблъсъкът Русия-САЩ, но след няколко седмици положението може и да се промени. Русия и САЩ са на едно мнение: „Ислямска държава” трябва да бъде прогонена от Рака, но засега няма информация дали следващите ходове на американската администрация ще бъдат именно в тази посока. Сигурно ще има хардлайнери, които ще държат на сблъсък с Русия под мотото „Нека пък да видим докъде можем да стигнем”. Но ще има и по-умерени, прагматици, който ще настояват да не се пренавиват бурмите. Нека изчакаме и да видим.

Очевидно във Вашингтон не са готови да приемат възгледа на Русия, че Украйна и Сирия са неин „заден двор” - и затова отправят предизвикателство към Москва точно на този терен. Разбира се, и Русия води своята имперска политика, като поне в случая със Сирия сметките ѝ засега излизат. А американците са изправени пред следния проблем: ако режимът на Асад падне, кой ще поеме властта? В Сирия демократичната, умерена опозиция все още е в пелени, тъй че властта най-вероятно ще попадне в ръцете на джихадистите. Президентът Обама добре го знаеше и тъкмо поради това се въздържаше от директна военна намеса.

- Какво говори този военен удар за външната политика на новата американска администрация, която в началото не изглеждаше много уверена и убедителна?

- Американската политика, в това число и външната политика, е доста объркваща. Тръмп е на власт вече близо три месеца. Стартът му беше труден. Първите му проекти, които бяха замислени като много ефектни, се провалиха поради решенията на няколко съдилища - или пък бяха отложени. Той беше принуден да коригира някои свои персонални решения, току-що изтегли Стивън Банън от Съвета за национална сигурност. Положително го е направил не доброволно, а под натиска на влиятелни центрове на властта във Вашингтон, които искат да му кажат: „Приятел, ти взе властта и влезе в Белия дом като бунтовник, но занапред ние ще ти казваме какви са интересите на САЩ. Тъй че, ако обичаш, ще трябва да се съобразяваш”.

Очевидно в момента Тръмп взима тъкмо този завой. Нека да си припомним, че по време на предизборната борба той каза, че не желае нови военни акции в чужбина, не желае да се ангажира в Сирия, че всичко това само струва пари. И сега избирателите на Тръмп са принудени да си признаят, че са дали гласа си за едно, а получават съвсем друго…

- Тоест, външната политика на Тръмп няма да следва девиза „America first”?

- Напротив, тъкмо „America first”, но по един неприятен начин, защото светът вече не се върти само около един-единствен център на властта. Вече ги има и Русия, и Китай, и още няколко центъра, а представата, че западните държави в лицето на САЩ могат принудително да наложат на тези центрове свой собствен дневен ред, е илюзия, наследена от времената на Студената война. Защото нито руснаците, нито китайците ще го приемат - и тъкмо това е голямата опасност. Опасност, заредена с потенциала за война.

Михаел Людерс е политолог и публицист. Съветник е на Външното министерство в Берлин и председателства Германо-арабското дружество.