Съжалявам, че съсипах и живота на Албена, никога няма да си простя, казва в интервю пред Мара Калчева от "Стандарт" двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който е подсъдим заради катастрофата, която предизвика през 2007 г. край река Ропотамо, убивайки 23-годишния Петър Петров на място и довеждайки до продължаваща и до днес кома Мануела Горсова. Не търся връзки да се отърва, уверява фигуристът. Ето откровенията на Стависки, който очаква дали Върховният съд ще потвърди или отхвърли ефективната му присъда от 2,5 г. затвор.
- Г-н Стависки, отказахте ли се изобщо от идеята за благотворителен спектакъл?
- Наистина много пъти сме мислили да направим благотворително шоу. За съжаление разходите по организацията му ще са много по-големи от приходите. Трябва да поканим чуждестранни фигуристи, тъй като спектакъл само с наше участие няма как да се състои - съчетанията ни са само по 3-4 минути. Трябва да платим хонорари, разходи за транспорт и хотели, да включим и наема за залата в Зимния дворец, озвучаване и осветление. Приходи ще има само от билети. Но в България не можеш да пуснеш вход по 100 долара. Плюс това залата е с малко места. Ясно е, че за такъв проект е необходима помощта на спонсори. По обясними причини в момента е много трудно да намеря финансова подкрепа.
- Шефът на фондация "Развитие" Александър Александров твърди, че ви е предлагал 50 000 лева за организацията на благотворително шоу, но вие сте отказали.
- Лична среща с него не съм имал! Ако някой може да даде за Мануела Горсова и за други нуждаещи се хора толкова пари, колкото обещава г-н Александров, по-добре да ги дари направо на Мануела. Защо да дава 50 000 лева за шоу, от което събраните средства ще са много по-малко от разходите? Колкото повече хора участват в смислени кампании за децата в беда, толкова по-добре. Благотворителността не е състезание.
- Задължен ли сте с нещо на фондация "Развитие" за автобиографичната книга, която издаде през 2006 г.?
- С книгата имаше доста проблеми. Като цяло впечатлението ни от издателство "Развитие" не е много добро за нивото на професионализъм и коректност. Но от гледна точка на сегашното ми положение тези проблеми са незначителни.
- Давали ли сте пари на ръка на Горсов и защо?
- Да, в самото начало. И аз, и Албена сме му давали пари на ръка. Разбирахме колко му е трудно. Той дойде да живее в София, за да бъде близо до дъщеря си. Не можеше да работи, а имаше нужда от пари. Искаше ми и аз му давах. Не съм правил сметката на тия пари. Но все пак съм ги изкарал с труд. Горсов ме е молил да уредя най-добрите доктори за Мануела, да лежи в най-доброто отделение на ВМА. Опитвах да задоволя всяка негова молба. Наложи се да се запозная с докторите, с шефа на реанимацията. Търсех лекарства от чужбина. Но от ВМА ми казаха, че не могат да дават лекарства, които не са регламентирани от болницата. Отделно исках да ми кажат какви са разходите по лечението на Мануела, за да се включа с плащане. От ВМА бяха категорични, че правилникът им не позволява да се приемат пари от частни лица.
- Защо Горсов упорито твърдеше, че не помагате за лечението на Мануела?
- В началото с Красимир Горсов се чувахме много често. Интересувах се постоянно за състоянието на Мануела. Изведнъж Горсов спря да общува с мен. Мисля, че някой го е посъветвал да твърди, че аз не искам да помагам, за да бъде кампанията по набирането на средствата по-успешна. В началото на миналата година Горсов спря да ми се обажда и започна да говори по медиите неща, които не съответстват на фактите. Това не означава, че се отказвам от ангажиментите си към Мануела. Ще направя всичко, което е по силите ми, това момиче да оздравее.
- Горсов обаче участва в демонстрация пред Бургаския съд за увеличаване на присъдата ви.
- Никога не съм се надявал да ми бъде приятел. Ясно е, че винаги ще стои на отсрещната страна.
- Не сте ли го молили да ви прости?
- Исках прошка от Горсов и от брата на Петър още първия път в съда. Не очаквах те да ми простят. Те искат не правосъдие, а възмездие. И това е разбираемо.
- Непосилни ли са за вас новите обезщетения, които бяха поискани в съда?
- За мен са огромни и сумите, които бяха присъдени в началото. Те са прекомерни по принцип за стандарта в България. Това, което се говори, че имам безброй имоти и пари, е пълна измислица!
- Колко пари сте изплатили досега по обезщетенията?
- Настоях да изплатя парите на Мануела, още преди решението на съда да е влязло в сила. Защото знам, че тя има нужда от тях. Преведох 80 хил. лв. в момента, в който ги събрах. Исках да преведа и 20 хил. лв. в израелската болница за лечението на Мануела. Но ми беше необходимо съгласието на родителите й. Така и не го получих. Затова поисках от адвоката да се свърже с г-н Петър Христов и да уточни дали дарителската сметка е отворена отново. Бях чел, че е под запор заради проблемите с Красимир Горсов. В края на ноември м. г., след повече от месец опити преведох тия 20 000 лв. Изплащам постепенно и обезщетението за Петър. Досега съм превел 110 000 лв. В момента събирам още пари, за да направя следващия превод.
- Как печелите и колко време ще ви трябва, за да се издължите?
- Печеля, като работя това, което умея - участвам в спектакли в Русия. Освен това работя и като треньор. Ангажиментите ми зависят от поканите. Затова не мога да кажа точно колко време ще ми е необходимо, за да покрия обезщетенията.
- Съветвали ли са ви да дадете подкуп, за да получите по-лека присъда?
- Никога не съм търсил спасение по такъв начин. Сигурно можех да отричам, да търся връзки и контакти за манипулация на ситуацията. Това никога не е било избор за мен - разбиранията, принципите и моралът не ми позволяват да мисля за такава възможност.
- Не ви ли смятат някои хора за "златна кокошка", която трябва да оскубят?
- Не искам да отговоря на този въпрос.
- Смятате ли, че ще получите по-тежка присъда от тази на хора с аналогични провинения?
- Надявам се, че ще бъда съден така, както и останалите с подобни обвинения.
- Оптимист ли сте за изхода на процеса?
- Този случай промени виждането ми за живота. Hе може да се говори за оптимизъм в това положение... и за съжаление има необратими неща. Решението на съда ще бъде подчинено на законите и практиката. А последствията остават за цял живот.
- Смятате ли, че сте сбъркали с избора на толкова етични и праволинейни адвокати? Може би трябваше да изберете по-безскрупулни типове, готови да се пазарят?
- Не, не смятам. Доволен съм от избора си. Моите адвокати са професионалисти, коректни и етични.
- Говори се, че при следствието са пренебрегнати показания на свидетел. Според него и загиналият Петър има вина за катастрофата, защото е карал с превишена скорост. Защо не настоявате да се изслуша този свидетел?
- Да, така е. Прокурор Костов отказа да призове свидетеля и да включи показанията му в своя обвинителен акт. Но тъй като делото се гледа по съкратената процедура, допълнителни факти и доказателства сега не е възможно да бъдат взети под внимание.
- Прави впечатление личната война, която води този прокурор с вас. Дори се снима с вързани кънки.
- Не зная на какво се дължи неговото по-специалното отношение по моето дело. Не искам да го коментирам. Достатъчно отрицателни емоции преживях, достатъчно нерви изхабих, че да обръщам внимание и на поведението на прокурора.
- Не сте ли в правото си да съдите Костов за морални щети?
- Да, така е. Но нямам желание да се занимавам с това. Истината е, че инцидентът на пътя и последствията от него са личен проблем. Обидно е за нас като спортисти и личности представител на съдебната власт да се подиграва със спорта така демонстративно.
- Но като мълчите, давате възможност на много хора да злословят по ваш адрес и да си правят реклама на ваш гръб?
- Така е. Но съм решил, че заслужавам такова отношение. Като съм направил такава грешка, нищо чудно, че хората ме оплюват. Наистина повечето коментари по мой адрес изопачават истината, но не виждам смисъл да влизам в дебати. За мен е важно аз и хората, на които държа, да знаем къде е истината - независимо колко е болезнена. Всяко решение, което взимам след катастрофата, e много внимателно и отговорно и e подчиненo много повече на здрав разум и почти на никаква емоция.
- Какво ще правите, ако потвърдят ефективната присъда? Има ли възможност да поискате делото да се преразгледа от самото начало?
- Нямам представа. Дори не искам да мисля за някаква тактика. Живея от едно явяване в съда до следващото, от един съд до друг съд. Сега трябва Върховният съд да насрочи дата за изслушване по делото. А след това да обявят присъдата в срок до един месец.
- Какво не можете да си простите?
- Не мога да си простя, че във фаталния ден седнах в колата и преобърнах живота на толкова много хора. Не мога да си простя не само заради близките на загиналия Петър, заради Мануела и нейните родители. Покрай мене пострада и Албена. Присъдата, която ще ми издадат, ще бъде присъда и за нея. А Албена няма никаква вина. Докарах страдания и на нейните, и на моите родители. Те изведнъж остаряха. Най-голямата ми грешка е моята самонадеяност, с която съм живял. След катастрофата животът ми даде много уроци.
- Когато излизате на улицата, обръщат ли се непознати хора към вас и с какви думи?
- В началото ме беше срам да излизам на улицата. Не знаех с какви очи да погледна хората. Когато започнах да излизам, за учудване срещнах разбиране към моето положение от съвсем непознати. Това ми вдъхва кураж да продължа да живея.
- За какво се молите?
- Моля се Мануела да се оправи. Моля се с Албена и с нашите родители да преживеем всичко това и да продължим напред. Ще бъда благодарен до края на живота си на Иля Авербух, че ми даде работа. Без тая работа изобщо нямаше да издържа. Тя ме спасява от отчаянието, отвлича вниманието ми от черните мисли и ми дава възможност да изплащам дълговете си.
- Г-н Стависки, отказахте ли се изобщо от идеята за благотворителен спектакъл?
- Наистина много пъти сме мислили да направим благотворително шоу. За съжаление разходите по организацията му ще са много по-големи от приходите. Трябва да поканим чуждестранни фигуристи, тъй като спектакъл само с наше участие няма как да се състои - съчетанията ни са само по 3-4 минути. Трябва да платим хонорари, разходи за транспорт и хотели, да включим и наема за залата в Зимния дворец, озвучаване и осветление. Приходи ще има само от билети. Но в България не можеш да пуснеш вход по 100 долара. Плюс това залата е с малко места. Ясно е, че за такъв проект е необходима помощта на спонсори. По обясними причини в момента е много трудно да намеря финансова подкрепа.
- Шефът на фондация "Развитие" Александър Александров твърди, че ви е предлагал 50 000 лева за организацията на благотворително шоу, но вие сте отказали.
- Лична среща с него не съм имал! Ако някой може да даде за Мануела Горсова и за други нуждаещи се хора толкова пари, колкото обещава г-н Александров, по-добре да ги дари направо на Мануела. Защо да дава 50 000 лева за шоу, от което събраните средства ще са много по-малко от разходите? Колкото повече хора участват в смислени кампании за децата в беда, толкова по-добре. Благотворителността не е състезание.
- Задължен ли сте с нещо на фондация "Развитие" за автобиографичната книга, която издаде през 2006 г.?
- С книгата имаше доста проблеми. Като цяло впечатлението ни от издателство "Развитие" не е много добро за нивото на професионализъм и коректност. Но от гледна точка на сегашното ми положение тези проблеми са незначителни.
- Давали ли сте пари на ръка на Горсов и защо?
- Да, в самото начало. И аз, и Албена сме му давали пари на ръка. Разбирахме колко му е трудно. Той дойде да живее в София, за да бъде близо до дъщеря си. Не можеше да работи, а имаше нужда от пари. Искаше ми и аз му давах. Не съм правил сметката на тия пари. Но все пак съм ги изкарал с труд. Горсов ме е молил да уредя най-добрите доктори за Мануела, да лежи в най-доброто отделение на ВМА. Опитвах да задоволя всяка негова молба. Наложи се да се запозная с докторите, с шефа на реанимацията. Търсех лекарства от чужбина. Но от ВМА ми казаха, че не могат да дават лекарства, които не са регламентирани от болницата. Отделно исках да ми кажат какви са разходите по лечението на Мануела, за да се включа с плащане. От ВМА бяха категорични, че правилникът им не позволява да се приемат пари от частни лица.
- Защо Горсов упорито твърдеше, че не помагате за лечението на Мануела?
- В началото с Красимир Горсов се чувахме много често. Интересувах се постоянно за състоянието на Мануела. Изведнъж Горсов спря да общува с мен. Мисля, че някой го е посъветвал да твърди, че аз не искам да помагам, за да бъде кампанията по набирането на средствата по-успешна. В началото на миналата година Горсов спря да ми се обажда и започна да говори по медиите неща, които не съответстват на фактите. Това не означава, че се отказвам от ангажиментите си към Мануела. Ще направя всичко, което е по силите ми, това момиче да оздравее.
- Горсов обаче участва в демонстрация пред Бургаския съд за увеличаване на присъдата ви.
- Никога не съм се надявал да ми бъде приятел. Ясно е, че винаги ще стои на отсрещната страна.
- Не сте ли го молили да ви прости?
- Исках прошка от Горсов и от брата на Петър още първия път в съда. Не очаквах те да ми простят. Те искат не правосъдие, а възмездие. И това е разбираемо.
- Непосилни ли са за вас новите обезщетения, които бяха поискани в съда?
- За мен са огромни и сумите, които бяха присъдени в началото. Те са прекомерни по принцип за стандарта в България. Това, което се говори, че имам безброй имоти и пари, е пълна измислица!
- Колко пари сте изплатили досега по обезщетенията?
- Настоях да изплатя парите на Мануела, още преди решението на съда да е влязло в сила. Защото знам, че тя има нужда от тях. Преведох 80 хил. лв. в момента, в който ги събрах. Исках да преведа и 20 хил. лв. в израелската болница за лечението на Мануела. Но ми беше необходимо съгласието на родителите й. Така и не го получих. Затова поисках от адвоката да се свърже с г-н Петър Христов и да уточни дали дарителската сметка е отворена отново. Бях чел, че е под запор заради проблемите с Красимир Горсов. В края на ноември м. г., след повече от месец опити преведох тия 20 000 лв. Изплащам постепенно и обезщетението за Петър. Досега съм превел 110 000 лв. В момента събирам още пари, за да направя следващия превод.
- Как печелите и колко време ще ви трябва, за да се издължите?
- Печеля, като работя това, което умея - участвам в спектакли в Русия. Освен това работя и като треньор. Ангажиментите ми зависят от поканите. Затова не мога да кажа точно колко време ще ми е необходимо, за да покрия обезщетенията.
- Съветвали ли са ви да дадете подкуп, за да получите по-лека присъда?
- Никога не съм търсил спасение по такъв начин. Сигурно можех да отричам, да търся връзки и контакти за манипулация на ситуацията. Това никога не е било избор за мен - разбиранията, принципите и моралът не ми позволяват да мисля за такава възможност.
- Не ви ли смятат някои хора за "златна кокошка", която трябва да оскубят?
- Не искам да отговоря на този въпрос.
- Смятате ли, че ще получите по-тежка присъда от тази на хора с аналогични провинения?
- Надявам се, че ще бъда съден така, както и останалите с подобни обвинения.
- Оптимист ли сте за изхода на процеса?
- Този случай промени виждането ми за живота. Hе може да се говори за оптимизъм в това положение... и за съжаление има необратими неща. Решението на съда ще бъде подчинено на законите и практиката. А последствията остават за цял живот.
- Смятате ли, че сте сбъркали с избора на толкова етични и праволинейни адвокати? Може би трябваше да изберете по-безскрупулни типове, готови да се пазарят?
- Не, не смятам. Доволен съм от избора си. Моите адвокати са професионалисти, коректни и етични.
- Говори се, че при следствието са пренебрегнати показания на свидетел. Според него и загиналият Петър има вина за катастрофата, защото е карал с превишена скорост. Защо не настоявате да се изслуша този свидетел?
- Да, така е. Прокурор Костов отказа да призове свидетеля и да включи показанията му в своя обвинителен акт. Но тъй като делото се гледа по съкратената процедура, допълнителни факти и доказателства сега не е възможно да бъдат взети под внимание.
- Прави впечатление личната война, която води този прокурор с вас. Дори се снима с вързани кънки.
- Не зная на какво се дължи неговото по-специалното отношение по моето дело. Не искам да го коментирам. Достатъчно отрицателни емоции преживях, достатъчно нерви изхабих, че да обръщам внимание и на поведението на прокурора.
- Не сте ли в правото си да съдите Костов за морални щети?
- Да, така е. Но нямам желание да се занимавам с това. Истината е, че инцидентът на пътя и последствията от него са личен проблем. Обидно е за нас като спортисти и личности представител на съдебната власт да се подиграва със спорта така демонстративно.
- Но като мълчите, давате възможност на много хора да злословят по ваш адрес и да си правят реклама на ваш гръб?
- Така е. Но съм решил, че заслужавам такова отношение. Като съм направил такава грешка, нищо чудно, че хората ме оплюват. Наистина повечето коментари по мой адрес изопачават истината, но не виждам смисъл да влизам в дебати. За мен е важно аз и хората, на които държа, да знаем къде е истината - независимо колко е болезнена. Всяко решение, което взимам след катастрофата, e много внимателно и отговорно и e подчиненo много повече на здрав разум и почти на никаква емоция.
- Какво ще правите, ако потвърдят ефективната присъда? Има ли възможност да поискате делото да се преразгледа от самото начало?
- Нямам представа. Дори не искам да мисля за някаква тактика. Живея от едно явяване в съда до следващото, от един съд до друг съд. Сега трябва Върховният съд да насрочи дата за изслушване по делото. А след това да обявят присъдата в срок до един месец.
- Какво не можете да си простите?
- Не мога да си простя, че във фаталния ден седнах в колата и преобърнах живота на толкова много хора. Не мога да си простя не само заради близките на загиналия Петър, заради Мануела и нейните родители. Покрай мене пострада и Албена. Присъдата, която ще ми издадат, ще бъде присъда и за нея. А Албена няма никаква вина. Докарах страдания и на нейните, и на моите родители. Те изведнъж остаряха. Най-голямата ми грешка е моята самонадеяност, с която съм живял. След катастрофата животът ми даде много уроци.
- Когато излизате на улицата, обръщат ли се непознати хора към вас и с какви думи?
- В началото ме беше срам да излизам на улицата. Не знаех с какви очи да погледна хората. Когато започнах да излизам, за учудване срещнах разбиране към моето положение от съвсем непознати. Това ми вдъхва кураж да продължа да живея.
- За какво се молите?
- Моля се Мануела да се оправи. Моля се с Албена и с нашите родители да преживеем всичко това и да продължим напред. Ще бъда благодарен до края на живота си на Иля Авербух, че ми даде работа. Без тая работа изобщо нямаше да издържа. Тя ме спасява от отчаянието, отвлича вниманието ми от черните мисли и ми дава възможност да изплащам дълговете си.
