От Ваня Палейкова, Павлина Желева
Страна на контрастите, на свещените крави, родното място на циганите, на кобрите, на кастите, на йогата. На Боливуд, на ядрената енергетика, на кича, на подправките и странните цветове на необятната Ганг, на най-лудото движение... Това е масовата представа за Индия. Но тук ще ви разкажем за живота извън туристическите справочници.
Рендето "Вьорнер" на глобализацията
Какво може да събере на едно място няколко българи, пръснати из Европа, австралиец и финландка, живеещи в Дубай, ливанка от Париж, бангладешец и датчанка от Германия, с 500 индийци? Отговорът е: сватбата на българка и индиец в Дургапур - град на 50 години, близо до древната Калкута. Бракът на младите, живеещи в Гренобъл, се превърна в най-веселата илюстрация на глобализацията. Както и индийският WS Teleshop, за който скоро ще стане дума.
Първият цивилизационен сблъсък се оказаха не хората, които спят на улицата с кравите и единствената си собственост - прокъсаната дреха на гърба, а магистралите - идеално равни и широки, с изключително добре поддържани градини вместо мантинела. И десетките шофьори, които карат по тях в насрещното движение, давайки път само на някоя заблудена по платното козичка. Затова пък 25 км с такси в Калкута струват 3 лв.
Вторият шок - пушенето е, меко казано, неприемлив навик, забранено е на обществените места и това се спазва от всички. С изключение на чужденците. Жена с цигара на улицата е скандал.
След краткотрайното окопитване следва нова изненада - на един от поне стоте телевизионни канала изгрява милият роден Хорст, който, поклащайки обицата си, на много убедителен немски бенгали рекламира какво чудо е новото универсално ренде "Вьорнер".
Някои особености за "Лека нощ"
В Индия по неофициални данни живеят поне 1 млрд. души, но точна статистика няма. Дали заради многобройното население или заради други национални особености, всяка работа се върши от много хора - само и само да получат някоя рупия за храна. В скромния хотел например има човек, чието единствено задължение е да пожелава "Лека нощ" на гостите, допирайки дясната си ръка до челото. И в най-малкия магазин работят поне десет души, като повечето задължения и "женски" професии са поети от мъже.
Западен Бенгал се управлява от коалицията "Ляв фронт" начело с Комунистическата партия на Индия-марксисти. Щатът се ръководи от партията от 70-те години и според местните хора това е най-дългото демократично избрано комунистическо управление в света. Всяка втора къща в селата е нашарена с познатия сърп и чук, но коментарите на предприемчивите индийци са, че лявата коалиция не се ползва с всенародна любов, а просто няма алтернатива. С нейното управление те свързват провала на няколко големи инвестиции в щата - като опита на автомобилния гигант "Тата" да построи завод в Калкута. Това не означава, че районът не е индустриализиран, напротив - Дургапур е център на промишлеността и си плаща екологичната цена за това, същото важи и за Калкута. През сухия сезон въздухът е толкова замърсен, че за неподготвените чужденци дишането е изпитание. А залезите са... лилави.
Ако си мислите, че бюрокрацията в България е чудовищна, опитайте се да си купите набързо нещо дребно в Калкута. За сувенирче за 1 лев се попълват три бележки и се минава през три гишета в магазин колкото гарсониера. Затова пък шопингът е цяло изкуство, а клиентите пазаруват, седнали на столове.
Три дни яли, не пили, но се веселили
За чужденците е трудно да си представят сватба без музика, алкохол и танци, но такава е традицията в Западен Бенгал. Тези правила ни сварват неподготвени и спонтанно решаваме да излеем бутилка уиски в невинна кутия от ябълков сок, която да надигаме на тържеството. Омаяни от пищността на ритуалите, от невероятната храна и желанието на 500-те гости да се запознаят с дошлите от далечни земи, не успяхме да подкопаем традицията. На другия ден домакините ни поднесоха нова бутилка уиски, за да се подкрепим след рецитала български народни песни, който бяхме окуражени да изнесем. Бутилката се оказа пълна с... ябълков сок.
За дребната шарка и голямата радост
Ден преди сватбата ръцете и краката на булката бяха изрисувани с къна със сложни плетеници. От уменията на майстора се възползваха и жените от семейството и гостенките, а той не повтори нито един орнамент и плетка.
В деня на голямото събитие булката, младоженецът и близките им мажат лицата си с куркума. Тя е силно антибактериална и досега с нея се лекува дребна шарка. Шумният и цветен ритуал за здраве включва и поръсване на младоженците с покълнал ориз и вода от Ганг, а след това прераства в надпревара кой кого ще омаже с яркожълтата каша.
В Индия ресторантите за сватби са огромни, на тържеството идват стотици гости. Младоженците седят на тронове, отрупани с цветя. Гостите минават през тях и поднасят благопожелания и подаръци, след което се отправят към отрупаните с храна маси. Когато мине и последният гост, сватбата свършва.
Официалното обявяване на брака става, след като младоженците три пъти си разменят огърлици с живи цветя, а мъжът нарисува червена линия в косата над челото на съпругата си с естественото багрило вермилион. Това става на фона на шумни окуражителни възгласи. Докосване, камо ли целувка между съпрузите са забранени. А червените точки на челото вече са се превърнали в моден аксесоар, носят ги всички.
Първата брачна нощ... не е безплатна. За да стигнат до отрупаното с живи цветя брачно ложе, младоженците трябва да платят на по-малките си братя. Пазарлъкът е ожесточен не на шега. След повече от два часа и срещу 16 000 рупии (около 500 лв.) двамата млади успяха да прекрачат прага на спалнята си.
Истинският спомен за Индия обаче остава добронамереното и ведро отношение, с което бяхме обградени. Чужди на българския негативизъм, хората, които срещнахме на 3000 км от дома си, ни дадоха топлота, внимание и чиста радост, които не очакваш от непознати. Скромността, стремежът към красота, ярките цветове на саритата и блесналите топли очи - това е Индия, каквато я видяхме.
Богове и камили от теракота
Една от емблематичните забележителности на щата Западен Бенгал са теракотените храмове във Вишнупур. Градът, в който са живели владетелите на областта, е на 200 км от Калкута. Храмовете, чието строителство започва преди 400 години, са обявени от ЮНЕСКО за чaст от световното културно наследство. Най-характерното за тях са хилядите глинени плочки, с които са покрити. На всяка са изобразени сцени от Рамаяна с преражданията на бог Вишну или просто върволици от хора и животни. Постройките са върху платформа, за да могат вярващите да виждат ритуалите отдалече. Глобализацията тук не е от вчера - по теракотените плочки китайски дракони бълват огън до африкански камили.
Страна на контрастите, на свещените крави, родното място на циганите, на кобрите, на кастите, на йогата. На Боливуд, на ядрената енергетика, на кича, на подправките и странните цветове на необятната Ганг, на най-лудото движение... Това е масовата представа за Индия. Но тук ще ви разкажем за живота извън туристическите справочници.
Рендето "Вьорнер" на глобализацията
Какво може да събере на едно място няколко българи, пръснати из Европа, австралиец и финландка, живеещи в Дубай, ливанка от Париж, бангладешец и датчанка от Германия, с 500 индийци? Отговорът е: сватбата на българка и индиец в Дургапур - град на 50 години, близо до древната Калкута. Бракът на младите, живеещи в Гренобъл, се превърна в най-веселата илюстрация на глобализацията. Както и индийският WS Teleshop, за който скоро ще стане дума.
Първият цивилизационен сблъсък се оказаха не хората, които спят на улицата с кравите и единствената си собственост - прокъсаната дреха на гърба, а магистралите - идеално равни и широки, с изключително добре поддържани градини вместо мантинела. И десетките шофьори, които карат по тях в насрещното движение, давайки път само на някоя заблудена по платното козичка. Затова пък 25 км с такси в Калкута струват 3 лв.
Вторият шок - пушенето е, меко казано, неприемлив навик, забранено е на обществените места и това се спазва от всички. С изключение на чужденците. Жена с цигара на улицата е скандал.
След краткотрайното окопитване следва нова изненада - на един от поне стоте телевизионни канала изгрява милият роден Хорст, който, поклащайки обицата си, на много убедителен немски бенгали рекламира какво чудо е новото универсално ренде "Вьорнер".
Някои особености за "Лека нощ"
В Индия по неофициални данни живеят поне 1 млрд. души, но точна статистика няма. Дали заради многобройното население или заради други национални особености, всяка работа се върши от много хора - само и само да получат някоя рупия за храна. В скромния хотел например има човек, чието единствено задължение е да пожелава "Лека нощ" на гостите, допирайки дясната си ръка до челото. И в най-малкия магазин работят поне десет души, като повечето задължения и "женски" професии са поети от мъже.
Западен Бенгал се управлява от коалицията "Ляв фронт" начело с Комунистическата партия на Индия-марксисти. Щатът се ръководи от партията от 70-те години и според местните хора това е най-дългото демократично избрано комунистическо управление в света. Всяка втора къща в селата е нашарена с познатия сърп и чук, но коментарите на предприемчивите индийци са, че лявата коалиция не се ползва с всенародна любов, а просто няма алтернатива. С нейното управление те свързват провала на няколко големи инвестиции в щата - като опита на автомобилния гигант "Тата" да построи завод в Калкута. Това не означава, че районът не е индустриализиран, напротив - Дургапур е център на промишлеността и си плаща екологичната цена за това, същото важи и за Калкута. През сухия сезон въздухът е толкова замърсен, че за неподготвените чужденци дишането е изпитание. А залезите са... лилави.
Ако си мислите, че бюрокрацията в България е чудовищна, опитайте се да си купите набързо нещо дребно в Калкута. За сувенирче за 1 лев се попълват три бележки и се минава през три гишета в магазин колкото гарсониера. Затова пък шопингът е цяло изкуство, а клиентите пазаруват, седнали на столове.
Три дни яли, не пили, но се веселили
За чужденците е трудно да си представят сватба без музика, алкохол и танци, но такава е традицията в Западен Бенгал. Тези правила ни сварват неподготвени и спонтанно решаваме да излеем бутилка уиски в невинна кутия от ябълков сок, която да надигаме на тържеството. Омаяни от пищността на ритуалите, от невероятната храна и желанието на 500-те гости да се запознаят с дошлите от далечни земи, не успяхме да подкопаем традицията. На другия ден домакините ни поднесоха нова бутилка уиски, за да се подкрепим след рецитала български народни песни, който бяхме окуражени да изнесем. Бутилката се оказа пълна с... ябълков сок.
За дребната шарка и голямата радост
Ден преди сватбата ръцете и краката на булката бяха изрисувани с къна със сложни плетеници. От уменията на майстора се възползваха и жените от семейството и гостенките, а той не повтори нито един орнамент и плетка.
В деня на голямото събитие булката, младоженецът и близките им мажат лицата си с куркума. Тя е силно антибактериална и досега с нея се лекува дребна шарка. Шумният и цветен ритуал за здраве включва и поръсване на младоженците с покълнал ориз и вода от Ганг, а след това прераства в надпревара кой кого ще омаже с яркожълтата каша.
В Индия ресторантите за сватби са огромни, на тържеството идват стотици гости. Младоженците седят на тронове, отрупани с цветя. Гостите минават през тях и поднасят благопожелания и подаръци, след което се отправят към отрупаните с храна маси. Когато мине и последният гост, сватбата свършва.
Официалното обявяване на брака става, след като младоженците три пъти си разменят огърлици с живи цветя, а мъжът нарисува червена линия в косата над челото на съпругата си с естественото багрило вермилион. Това става на фона на шумни окуражителни възгласи. Докосване, камо ли целувка между съпрузите са забранени. А червените точки на челото вече са се превърнали в моден аксесоар, носят ги всички.
Първата брачна нощ... не е безплатна. За да стигнат до отрупаното с живи цветя брачно ложе, младоженците трябва да платят на по-малките си братя. Пазарлъкът е ожесточен не на шега. След повече от два часа и срещу 16 000 рупии (около 500 лв.) двамата млади успяха да прекрачат прага на спалнята си.
Истинският спомен за Индия обаче остава добронамереното и ведро отношение, с което бяхме обградени. Чужди на българския негативизъм, хората, които срещнахме на 3000 км от дома си, ни дадоха топлота, внимание и чиста радост, които не очакваш от непознати. Скромността, стремежът към красота, ярките цветове на саритата и блесналите топли очи - това е Индия, каквато я видяхме.
Богове и камили от теракота
Една от емблематичните забележителности на щата Западен Бенгал са теракотените храмове във Вишнупур. Градът, в който са живели владетелите на областта, е на 200 км от Калкута. Храмовете, чието строителство започва преди 400 години, са обявени от ЮНЕСКО за чaст от световното културно наследство. Най-характерното за тях са хилядите глинени плочки, с които са покрити. На всяка са изобразени сцени от Рамаяна с преражданията на бог Вишну или просто върволици от хора и животни. Постройките са върху платформа, за да могат вярващите да виждат ритуалите отдалече. Глобализацията тук не е от вчера - по теракотените плочки китайски дракони бълват огън до африкански камили.
Източник: dnevnik.bg
