Промени в 7 закона, които да сложат край на експлоатацията на работници и неплащането на заплати, внесоха днес във втория ден на Народното събрание омбудсманът Мая Манолова и председателят на КНСБ Пламен Димитров. 

"Заедно с КНСБ внасяме пакет от законодателни мерки срещу експлоатацията на труд и съвременното робство в 21 век", обяви Мая Манолова. Тя добави, че институциите са залети от жалби на работници, които не получават заплатите си, нямат осигуровки и не им се изплаща извънреден труд. 

Тя обясни, че в момента в България има 20 фирми (места), в които "буквално се гаврят с работниците" - те ходят на работа, а нямат пари да нахранят семейството и децата си.

"Това са от шивачки до миньори - Ветрен, Оброчище, Дупница, Русе, Варна, Видин - са само част от тях", изброи Манолова. 

Промените, които се предлагат, за да се спре експлоатацията на работници в България, са следните: 

Първото, което депутатите трябва да приемат, е да се забрани продажбата на фирми на клошари.

Второто - да се забрани продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите работници.

На трето място се предлага да се даде възможност на работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателите им са в неплатежоспособност, дори и когато не са им платени 2 заплати.

Четвърто по ред идва да се забрани на фирми, които не са си платили заплатите и осигуровките, да участват в обществени поръчки.

Следват промени в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалирали предприятия, за да може активно да се използва Фонда в НОИ за подпомагане на работници, като Манолова даде пример, че от него миналата година са изплатени 2 милиона, като в него има 25 милиона. "Той е неработещ", обяви омбудсманът. 

Със законодателните промени се разширяват и контролните правомощия на Инспекцията по труда - тя ще има правото да извършва проверки и на вече закрити фирми, които не са изплащали заплати.

Мая Манолова обяви също, че ще упражни правото си на конституционна жалба още утре и ще внесе в Конституционния съд жалба срещу член 245 от Кодекса на труда, който задължава работодателите при финансови затруднения да разплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения.

„Разбирането ми като обмудсман и текстът на Конституцията е пределно ясен - за положения труд се дължи 100% възнаграждение в зависимост от качеството му и от неговия обем“, заяви тя.

Председателят на КНСБ коментира, че експлоатацията на работници в България е време да спре. Той обяви, че официално у нас са неизплатени от 30 до 70 милиона лева, а неофициалните, които не са знаят, са много повече. 

Той поиска от депутатите да приемат промените, които са внесени и призова проблемът да не се оцветява в "червено, синьо, розово". 

Законодателство 

"Бюрокрацията на законодателната машина" веднага се задейства и от групата на БСП в парламента обявиха, че ще поискат да се сформира анкентна комисия, която да се занимава с тези проблеми. Тази процедура обаче само ще забави промените да бъдат приети по-бързо. 

От законодателния си опит знам, че когато се прави анкетна комисия, целта е проблемът просто да се протака и да не се реши", коментира обаче инициативата на съпартийците си Мая Манолова. 

"Предложихме Временна комисия за проучване случаите на неизплатени заплати, не смятаме, че законопроектът на Мая Манолова ще я обезсмисли", обясни зам.-председателят на ПГ на БСП Крум Зарков. Той уточни, че идеята на тази анкетна комисия е да се занимае със сложни законопроекти, да осигури паритет и надпартийност на този проблем.