Журналистите в Европа са подложени на насилие и натиск. Това са изводите от доклад на Съвета на Европа, представени от международната организация.
Отбелязва се, че често европейските журналисти са изложени на неоправдана намеса в работата, което поражда страх и автоцензура.
Всеки трети от общо 940 участници в допитването е заявил, че в последните три години е претърпял физическо насилие заради професионалната си дейност.
Общо 69 на сто от журналистите са свидетелствали, че са станали жертва на физическа саморазправа, заплахи, унижения.
На второ място по честота (53 на сто) са случаите на оказване на натиск в интернет - с лични нападки или с целенасочени кампании за оклеветяване. Половината журналисти са съобщили за натиск от заинтересовани групи. Общо 46 на сто съобщават за получени заплахи със сила, а 43 на сто - за натиск от политически групи. Съобщава се също за случаи на целенасочено проследяване (39 на сто) и натиск от полицията (35 на сто).
Близо 3/4 от журналистите казват, че не се чувстват предпазени от следене, а половината не мислят, че източниците им могат да останат защитени.
Всеки пети от тях е ставал жертва на кражба или изземане на средства за работа. Един от петима е бил заплашван със задържане или съдебно преследване.
Случаите с физическо насилие срещу журналисти са били най-чести в Южен Кавказ и Турция, но се съобщава за подобни събития в държави от ЕС, както и в страни от Западна Европа, които не членуват в Общността. Половината от участвалите в проучването журналисти са с над 15-годишен професионален опит.
Участниците са заявили, че притесненията им са основно за психологическо насилие (60 на сто), натиск в интернет (57 на сто), натиск от отделни хора (51 на сто), от заинтересовани групи (45 на сто), физическо насилие (41 на сто). Всеки трети от журналистите чувства заплаха за семейството и приятелите си.
Изследването, чийто пълен текст все още не е представен, показва също, че равнищата на автоцензура сред журналистите в Европа са високи.
Една пета от журналистите казват, че са били подложени на натиск да изготвят материалите си така, че ръководството им да ги преглътне. Всеки трети е бил принуждаван да смекчи материала си, ако е засягал чувствителен въпрос. Всеки четвърти е трябвало да задържи информация, а в 15 на сто от случаите изобщо да се откаже от получена информация.
Близо 40 на сто казват, че опитите за натиск са ги тласнали към по-силна съпротива срещу цензурата, независимо дали е била от външни сили, или е била самоналожена.