Стотици жители на областта и гости от близо и далеко се стекоха в село Горна Крепост.Мнозинството бяха дошли за да се поклонят на текето на Хъзър баба.Други просто заради празничната атмосфера.Като на събор имаше по нещо за всеки-за малки и големи.
Обителта на Хъзър Баба е разположена в източния край на селото в центъра на голям двор над пътя за скалния град на траките Перперикон. Освен осемстенната гробница/тюрбе/ на светеца е издигнат и имарет. Святото място привлича освен алиани още турци-сунити, българи-християни и роми. През последните три години маето се провежда в самото село, а не на зелената морава в двора на обителта. Причината е, че местните алиани са засадили млади фиданки около тюрбето. Вярва се, че тези дървета са на Хъзър Баба и затова се смятат за свещени.Увреждането им се счита за грях.
До 1912 г.гробът на Хъзър Баба е имал дървена ограда с правоъгълна форма.Тогава тя е подменена с каменнен дувар. През 1939 г.е построена каменната осмостенна сграда, която покрива гроба. Според възрастни жители, тюрбето е съградено от смолянски майстори.Те не успели да направят постройка със седемстенна основа, каквато искали местните алиани,и която щяла да наподобява Осман баба текеси при с.Тракиец.
Входът на тюрбето е от изток. Сградата има три прозореца. Покривът е дървен има форма на осемстенна пирамида и е с керемиди.
Гробът на светеца се отличава с необикновено големите си размери. Той е дълъг около 5,25 м и широк около 1,85 м. Върху него има могила оградена с мраморна рамка. Могилата е покрита със зелено сукно. Като дарове са поставени кърпи. Целия гроб е обрамчен с подредени саксии с изкуствени цветя. Те се редуват с четиринадесет еднотипни мраморни свещника .На всички горят свещи.Вляво от надгробието при главата има дървена каса.
В двата края на могилата има по една каменна плоча. На надгробието при главата е изсечен надпис на османотурски.Той гласи:
„1.Фатиха/Сура І от Корана,заупокойна молитва/
2.Защото за вярващите посвещението
3.на последното жилище/гроба/ на Хъзър баба
/и/ молитва за човек като него
4.е удовлетворение за теб,
5.година
550 Х/1155 г.”
На плочата при краката е нарисувано с блажна боя изображение на цвете в саксия,в контурите, на което е изписана 550 г по Хиджра..
Надписът е изследван и от епиграфката Катерина Венедикова.Ето какво пише тя по този повод:”За съжаление материалът с който разполагаме засега не дава възможност да установим от кога са надгробните паметници в тюрбето на Хазър Баба.Нито езиковите особености на надписа при главата,нито изработката на камъка при главата и на камъка при краката отговарят на написаната година -550 г.по Хиджра или 1154/1155 г. от Рождество Христово.Веднага следва да обърнем внимание,че тази дата твърде рязко се различава от датите на всички проучени надписи на тюрбетата в региона.Така например надгробния надпис в тюрбето на Али Баба в с.Брош е от 1213 г.по Хиджра/1798/1789 г.Р.Х./,на Исхад Деде в тюрбето в село Душинково от 1218 г.по Хиджра/1803/1804 г.от Р.Хр./,на Сеид Баба в едноименното тюрбе при Крумовград-по предварителни проучвания ,като имаме съмнения в четенето на тази дата-от 22 джемази-йел ахир 1225 г.по Хиджра/27.06.1810 г.от Р.Хр/….Датата на надписа посветен на Хазър баба се разграничава не само от времето на създаването на надписите в тюрбетата в Кърджалийско,но и от времето на изграждането на джамиите там.”
Ранната датировката на надгробния надпис от тюрбето е обяснима единствено,ако допуснем,че погребаният Хъзър Баба е мисионер дошъл със заселените в Тракия турци по времето на византийския император Алексий Комнин,за което пише неговата дъщеря Ана Комнина.Неговата мисия обаче предхожда създаването на ордена на бабаите,които днес са негови адепти в село Горна Крепост.
Стените на тюрбето са украсени с портрети на зета на пророка Мохамед-Хазрети Али, който алианите силно тачат. Има и много везани ковьори с изображения на цветя, птици, елени. Срещу входа е провесен и тъкан портрет на Кемал Ататюрк.
Според местните алиани това е най ранното тюрбе на техен светец в Източните Родопи .На входа е изписана годината 474 по Хиджра.Тогава се е родил Хъзър Баба.
Дедето Садула Хайрула,вече покойник, вещ в тайните на алевитската религия разказваше, че Хъзър Баба дошъл по тези места още по време на Византийската империя през 11 в. Той проповядвал алевизма сред местните хора и бил много тачен. Според алианите той воювал за исляма със словото. Затова Аллах го възнаградил с вечна почит. Това станало в началото на 12 век. Византийците се опитали да спрат пропагандата на новата вяра, но не успели. След кончината на Хъзър Баба го погребали на това място.
Сто и петдесет години по късно за да се поклони на гроба дошъл Хаджи Бекташ Вели.
Ние не тачим Хъзър баба като бог или пророк/пейгъмбер/, а като ръководител и светец, подчертаваше Садула Хайрула.
Съборът посветен на Хъзър баба традиционно се провежда на 1 май. Датата никога не се променя, независимо в кой ден от седмицата е маето.
Денят е голям празник, както за местните жители, така и за хората от околните села. Те стават рано обличат най-новия кат дрехи и се отправят кой с кола,кой пеша към святото място. Преминават между десетките сергии с лакомства в центъра на селото и влизат в двора на текето за да отдадат почит на светеца.
Алианите по традиция влизат в самото тюрбе. Те докосват прага на гробницата, покланят се при краката и главата на светеца, целуват пода, оставят пари.Според кметицата на селото касичката се изпразва в навечерието на маето и след него. Събират се по 1600 лв. само за един ден. Те отиват за организацията на следващия събор.
Дедетата/старейшините,духовни водачи/ четат молитва в прослава на Аллах и Хъзър баба. Те коленичат на пода и взаимно си целуват ръце. После се прегръщат.
За българите християни, които като туристи идват тук това е неповторима атракция. Тогавашната кметица Хафизе разказва, че събота и неделя хората посещаващи древният град Перперикон, масово се стичат за да видят текето на Хъзър Баба. Те снимат и разпитват за светеца.
През 2009 година маето предизвика интересът на екип на бТВ. Показват „ джем еви”-стаята където общността се събира за молитви. Тук се играе и свещения танц „семаа” под звуците на сас. Има специално място в ъгъла, където стоят старейшините. От едната страна на стаята сядат жените, от другата мъжете. Представителите на двата пола са абсолютно равнопоставени. „Джем еви” се намира в имарета, построен с местни дарения. Най-много средства е дал изселникът от Горна крепост Веляедин Байрамали. Той дарил пари и за джамията в селото, почитайки и сунитската общност. Днес в Горна крепост населението е смесено. Обитават го 50 семейства, повечето, от които алевити.
Почит към тюрбето изпитват не само мюсюлманите, но и християните. Тогавашната кметица разказва как докарали строителни материали от Хасково за ремонт на текето. Шофьорът бил българин . Поискал първоначално 70 лв. Като разбрал че мястото е свято сам предложил да му дадат пари да си покрие разноските само за нафтата.
Садула Хайрула казваше, че Аллах дарява щедро такива хора. Той обаче наказва тези, които се отнасят с пренебрежение към паметта на светеца.
Преди 13 години неверник дошъл на това място. Искал да коли курбан. Той обаче започнал да говори на местните хора: какво очаквате от гроб,какво може да ви помогне. Извил се вятър и отнесъл неверника в дерето. След време той станал отърсил се . Имал рани по лицето. Дошъл до тюрбето и се разкаял пред всички. Станал вярващ.
Георги Кулов
Снимки:Сезгин Юсуф
