Гл. ас. д-р Виолета Коцева преподава етнология в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Автор е на една монография и редица статии, съставител е на множество сборници и учебни помагала. Една от темите, по които работи, е свързана с изследване на народните лечителски практики. За етнографското проучване на екип учени в Странджа, Сакар и Централни Родопи тя разказва наскоро пред сп. "Осем"

Съществуват на многобройни форми и вариации на баячки, гледачки, енергетици и др. Наличието на множество сакрални места (в Странджа, Сакар и Централни Родопи), също представлява обект от етноложки и антроположки интерес. 

Със сигурност датират от древността. Трудно е да се каже от кога точно, но факт е, че носят в себе си архаичните космогонични представи за болестта, равносилна на нарушен космически ред, за болестта, равносилна на хаос. Самото лечение, вербалната формула, която баячките използват, говори за това. Те имат за цел да възстановят нарушения космически порядък. Баенето и изобщо този тип лечения имат за обосновка една изчезнала митология и народна култура, от която те представляват неделима цялост.

Масово в регионите на Странджа и Сакар е разпространено баенето против уроки със сол и здравец (или зелена тревичка), леенето на куршум против уплаха, лекуването на брадавици с клонки от розов храст. Други любопитни фигури са гледачките, които познават бъдещето чрез гледане на кафе, карти и боб. В тази група попадат и лечителите, които с енергия диагностицират и лекуват болното място.

Баячките и бабите в традицията са жени, преминали фертилна възраст, вече отродили се и навлезли в менопауза. Старостта добавя в образа им мъдростта на дълго живелите, на тези, отгледали децата си. Често те са и вдовици. Днес това изискване се обяснява с щадящото отношение към младите – човек трябва да е по-възрастен, за да може да понесе хорските неволи, младият би се сринал, споделя една баячка от Харманли. 

За широката публика може би ще е интересна изненадващата комбинация от окултизъм, християнство и традиционни магични практики, на които се натъкнахме на терен. Една баячка от Любимец беше устроила малък параклис в дома си - молитвена стая с импровизиран олтар, място за палене на свещи, столчета за миряни, на лявата страна с портретите на Александър Кръстников и Петър Дънов. В дома й всяка седмица се събират привърженици на окултното учение, тя практикува дейността си в разбирателство с местния свещеник, а пациентите ѝ приемат нейната дейност като доказателство за вярата ѝ. Друг интересен случай беше на гледачка от с. Смилян, Смолянско, която гледа на карти, мюсюлманка, силно вярваща, по време на проучването се учеше от ходжа в Смолян как да лее куршум, за да помага на хората. 

Любопитен беше случаят на лечителка от гр. Китен. Завършила образованието си като медицинска сестра, в момента на проучването имаше импровизиран кабинет, където лекуваше с всички възможни алтернативни методи на лечение – от баене, през молитви, хомеопатия, образоваше се за структурата на водата, за действието на енергията и много други. Интересна беше и гледачка на боб от с. Момково, чиято къща приличаше по-скоро на олтар. Имаше десетки икони, изрязани от вестници или донесени от различни манастири. Успоредно с тях в дома ѝ намираха място камъчета от Кръстова гора и други свещени места, метални парички, бучки морска сол – всичко, за да пречиства дома ѝ.

Интересна беше и баячка от Малко Търново – домът ѝ беше украсен също с множество икони, започваше да бае с прекръстване, а водата, в която лееше куршум, носеше от Инди Пасха, свещено място в дебрите на Странджа планина, което се посещава от хора, търсещи лечение. Представлява извор в основата на висока скала, разположена в мочурлив дол. В момента целият е пълен с оставени дрехи от хора, молещи се за изцеление. Интересен беше и лечител, който лееше восък и лекуваше с енергия от с. Щит, Свиленградско, сдобил се с уменията си след кома. 

Пред домовете на някои от тях често има върволица от хора – едни си тръгват, други идват. Всичко това показва, че ниша и необходимост от алтернативно лечение има. А то се основава преди всичко на вярата в оздравяването, на чудото, което може да се случи с всеки. Самите лечители, а и пациентите подчертават, че не вярваш ли, нищо не се получава. И тук не става въпрос просто за вяра в определен бог или принадлежност към дадена религия, а за вярата в добрия изход на лечението.