В изказването си за славянската писменост и това откъде е донесена тя в Русия президентът Владимир Путин е имал предвид български територии.

Това става ясно от разяснения на думите на Путин, които шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров изпрати до медиите. В текста, който публикуваме в цялост, се посочва, че с името Македония са се нарили част от Тракия между Пловдив и Цариград. Тази област запазила името си до много късно, като през 1393 г. в исторически документи се посочва, че патриарх Евтимий е заточен от турците в „Македония”.

Става дума за събитие, което е станало в 988 г. Тогава Русия приема християнството за официална държавна и единствено позволена религия. И тъй като християнството е религия, която се практикува чрез книги, т. е. - чрез писмено слово на евангелия, псалтири, минеи и т. н., Русия го практикува от първия ден с книги на български език, написани на кирилица. Русия не познава като нас, дори и един кратък период на използването на гръцкия език (865-893 г.). Византийското пратеничество, което покръства руския двор през 988 г., според много наши и чужди учени е отишло в Киев с набор български книги, взети от Преслав и Плиска, които тогава са на българска държавна територия, управлявана от цар Роман със столица Скопие. Плиска и Преслав ще паднат във византийски ръце чак в 1001 година, вече по времето на цар Самуил.

Що се отнася до името Македония, то изчезва от античното и днешното си място за 1100 години в VI век. Пак тогава, при учредяването на темите (областните територии) на Византия, с името Македония се нарича част от Тракия (между Пловдив и Цариград). След като България установява трайна граница с Византия в 814 г. - някъде по трасето на днешната българо-турска граница, тема (област) Македония е съкратена в територията между Одрин и Цариград. Това име областта запазва много до късно – дори в 1393 г. се пише, че патриарх Евтимий е заточен от турците в „Македония”. А Повардарието в тази година все още не е част от Османската империя. Името „Македония” ще бъде върнато на картата на античното си място от хуманистите в XVIII-XIX век.

За думите на Путин. Трябва да се има предвид, че всеки държавник от този ранг се подготвя при среща с омолог какво да каже на госта си. Задължително е да каже нещо, което да се хареса на госта, но същевременно да не предизвика недоволство на други държави. Официалното мнение на компетентните руски власти по въпроса е следното:

Руска Патриаршия. През 2012 г. руският патриарх заяви, че Русия е получила християнство и писменост от България.
Руският министър на културата, историкът проф.Мединцев, заяви през 2014 г., че Русия е задължена на България, че й е дала християнство и писменост.

Руска академия на науките. Във фундаменталния си труд – петтомната „История на славянските литератури”, любимецът на скопския президент Георги Иванов Св. Климент Охридски и всички останали юнаци от Св. Седмочисленици до Григор Пърличев и Райко Жинзифов са в раздел „Българска литература”. А раздел „Македонска литература” просто няма.

Всичко това не може да не е станало известно на Путин от подготвящия го за срещата екип. Затова е избрал позволяващото разнообразни тълкувания „буквите дойдоха от македонска земя”. Исторически това е вярно – Кирил и Методий са родени в Солун, а градът е част от антична Македония. Днешна Македония не е част от първоначалната й територия – на нея има две други държавици. Това са Дардания в Западна Македония и Пеония в Източна Македония – съответно на племената й траки.

От изявлението на Путин би трябвало най-доволни да са гърците, тъй като подкрепя тезата им, че Македония е част от гръцкото културно-историческо наследство. А ако се вземе предвид, че Зоран Заев, който след седмица-две ще стане премиер на Македония, заяви, че македонци и българи са един народ, би следвало да сме доволни и ние, тъй като понятието „македонска земя” може да бъде тълкувано от нас само в географски смисъл. Путин много е внимавал да не каже, че русите са получили азбуката от „Македония” или от „македонския народ”. Очевидно е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т. н. „опорни точки”.