След терористичното нападение в Манчестър, при което загинаха 22 души, предимно тийнейджъри и деца, един въпрос не ни дава мира – “как”. Как е могъл да го направи ? Това е въпрос, който много хора по цял свят си задават все по-често.

И въпреки че поведението им се определя за неморално, терористите често се позовават на понятия като социално и морално прочистване, нападайки хора и символи, за които вярват, че водят до морален упадък.

Но как е възможно хора мотивирани от морални подбуди да извършат подобни неща ?

Учените Остин Ибанез и Адолфо Гарсия от Аржентина се опитали да разберат по какъв начин мозъците на терористите се различават от тези на останалите хора. Те разгледали поведението и мотивите на 66 терористи от Колумбия. Нарушителите били подложени на различни тестове за определяне на склоността им към агресия, способността за разпознаване на емоциите и моралната преценка.

Всички терористи в изследването били членове на нелегална военна групировка, определена в много държави за терористична организация. Всички участници били обвинени в убийството на средно 33-ма души, някои от тях участвали в кланета, при които близо 600 души изгубили живота си. Те били сравнени с контролна група от обикновени хора – със сходно образование и социален статус, без криминално досие.

Изследователите открили, че по отношение на интелекта и контрола върху поведението, терористите не се различават от останалите хора. Оказало се и, че нарушителите не са по-реактивно агресивни – т.е склонни към загуба на контрол в отговор на заплаха. При тях обаче била наблюдавана повишена проактивна агресия. Терористите е много по-вероятно да прояват агресия, ако знаят, че ще получат отплата за това.

Представете си малко дете, което изблъсква друго, за да вземе лакомството или играчката му. При повечето хора, това поведение се ограничава само до детството. Терористите обаче са изключение. Участниците в изследването имали проблем с анализирането на емоциите на другите хора, в това число гняв, тъга и отвращение.

Най-показателни били резултатите от моралната преценка. На участниците били представени 24 писмени сценария с двама взаимодействащи си души. В част от сценариите и двамата герои оставали невредими, в друга на единия била нанасяна неволна вреда, имало и случай на умишлено насилие – успешни и безуспешни. Терористите трябвало да посочат приемливите за тях сценарии.

Множество изследвания сочат, че обикновените хора отдават по-голямо значение на намеренията, отколкото на последиците. Ако дадено действие цели да навреди на някого, за повечето хора е без значение дали е извършено успешно или не – те го смятат за по-малко морално допустимо, в сравнение с действие, при което вредата е причинена случайно.

За нормалните хора, намерението е изключително важно. Ако искам да ви съборя на земята, но не успея, това е далеч по-неприемливо, отколкото ако не планирам да ви съборя, но го направя неволно, пише в материала си Кендра Пиер-Луиз.  За терористите обаче вредата причинена по непредпазливост е далеч по лоша от проваления опит за умишлено навреждане – защото в единия случай човекът е реално засегнат, а в другия не.

В същността си тероризмът е най-лошата продуктивна система в света, защото комбинирана с теорията за рационалния избор – която твърди, че действаме по начин, целящ да извлече максималното с минимално количество лични усилия – убийството на множество хора, като средство за постигане на целта започва да звучи логично.

Как обаче да сме сигурни, че подобен начин на мислене е характерен само за терористите, а не за всички престъпници ? Учените изследвали моралната преценка и на убийци, несвързани с тероризъм, със сходно образование и произход. Убийците реагирали като обикновените хора.

Едно от възможните обяснения за начина на мислене на терористите в изследването е, че те са участниците в колумбийския конфликт, в който са намесени редица социокултурни фактори. Тези хора са изключително бедни, слабо образовани, често в детството си са ставали обект на насилие, включително сексуално. Понякога участието им във въоръжени групировки е насилствено или пък е по-добрата алтернатива в сравнение с живота, който са водили до момента.

Откритията сочат, че социалната изолация може да допринесе за радикализацията на даден човек и да го накара да се присъедини към терористична групировка.

Едно от нещата, които със сигурност не са били от решаващо значение, въпреки твърденията на групировките за противното, е идеологията.

Според учените тя има само частичен ефект. Повечето бунтовници в Колумбия например се присъединяват към въоръжените групировки по икономически причини, защото там получават заплата. Едва 13% от бившите бойци посочили идеологията като мотив да се присъединят към групировката. Още повече, че според някои теории, идеологията и действията невинаги са свързани. Повечето терористи не са идеолози и не са последователи на екстремистката доктрина.

Учените посочват, че моралният тест не цели да открие потенциални терористи, нито да определи кои от задържаните вече терористи трябва да бъдат освободени. Той обаче би могъл да се използва като средство за набелязване на хора, нуждаещи се от психологическа помощ, за да им помогне да се интегрират по-добре в обществото.

Изследването не може да отговори напълно на въпросите относно нетипичната морална преценка на терористите. При тероризма и радикализацията са намесени множество фактори, включително биологична предразположеност, културни ограничения и социо-психологически фактори.