Необлагаем минимум на минималната работна заплата, прилагане на семейно подоходно облагане, данък върху финансовите транзакции и данък "богатство".
Това са част от предложенията на КНСБ към управленската програма на правителството. Предложенията бяха представени днес на пресконференция от главния икономист на синдиката Любен Томев, съобщи БТА.
От КНСБ искат повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10 на сто, както и допълнителни данъчни стимули за повишаване на квалификацията.
Предложенията на КНСБ са свързани с целта България да постигне 60 процента от средното равнище на ЕС по жизнен стандарт.
Преди дни финансовият министър Владислав Горанов обяви, че България е все още далеч от 60 процента от средното равнище на доходите в ЕС - ниво при което са били приети други страни в еврозоната.
Във вътрешен план трябва да се стремим към относителна компенсация на наемния труд - 50 на сто от БВП, при сегашен дял от 42 на сто, както и към съотношение между минималната и средната работна заплата - 47-50 на сто, при сегашно съотношение 44 на сто, каза Любен Томев.
Друга мярка за постигането на заложените цели е ежегодното договаряне на минималната работна заплата на национално равнище по ясен механизъм и процедура, за което настоява и ЕК. Това трябва да се случи заедно с ратифициране по ускорена процедура на Конвенция 131 на МОТ, настояват от КНСБ.
От синдиката искат в Кодекса на труда да се запише препоръчителна норма на процентно съотношение 80 към 20 на твърда норма към подвижна част на брутната работна заплата на принципа "стимулативният характер на бонусите да надгражда стандарта на основната работна заплата плюс задължителните доплащания по Кодекса на труда".
КНСБ предлага и адекватно повишаване на допълнителните трудови възнаграждения и последваща ежегодна актуализация, съобразена с ръста на средната работна заплата за страната. Аргументите са, че минималните размери на допълнителните възнаграждения за нощен труд /0,25 лв./ и за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя /0,10 лв./ не са променяни от 2007 г. , каза Любен Томев.
По думите му от тогава досега тези минимални размери са се обезценили с 28,3 на сто и са неадекватни на съвременните социални стандарти и променената икономическа среда.
От КНСБ искат разпростиране на сключените браншови колективни договори, за да се въведат единни социални и трудови стандарти в бранша и да се ограничи социалният дъмпинг.
Синдикатът настоява за промени в няколко закона, за да се преустанови неизплащането на заработени трудови възнаграждения. Утре темата ще бъде обсъдена в НСТС, каза вицепрезидентът Чавдар Христов.
От КНСБ искат и ускоряване на увеличението на пенсиите за трудова дейност, като тежестта на всяка осигурителен стаж се увеличава ежегодно, така че да се достигне в 2024 година - коефициент 1.5. Това означава в 2018 година да се приложи 1.2 и всяка следваща до 2024 година коефциентът да нараства - 1.25, 1.30, 1.35, 1.40 и т.н
От синдиката настояват и за преосмисляне на формулата за определяне на размера на инвалидните пенсии, с оглед приложението на т.нар дарен стаж, в случаите, когато хората получават инвалидна пенсия и едновременно работят и трупат нов осигурителен стаж, в периода, който вече е взет предвид при определяне на размера на пенсията.
Паралелно с това от КНСБ искат и намиране на ново, по-адекватно и справедливо решение за начина на освидетелстване на нетрудоспособността на кандидатстващите за инвалидни пенсии.
От КНСБ предлагат в бюджет 2018 да бъдат предвидени средства за повишаване на заплатите на педагогически специалисти с 25 на сто.
