Засега не са представени резултати от изследвания, които недвусмислено да потвърдят, че гладуването води до подобряване на здравето и удължаване на живота.

В Америка си имат своя доктор Емилова, професор Рой Уолфорд. Той е един от най-известните застъпници на ограничаването на калориите като метод за удължаване на живота и подобряване на здравето, но самият той доживя до 79, а имаше намерение да живее 120 години.

Той бе участник в „Биосфера 2“, експеримент, състоял се в САЩ в началото на 90-те. Рой Уолфорд убеждава другите членове на екипажа да гладуват през почти всичките 2 години на изолация с което застрашава сериозно живота им.

На снимката той е на 69 години и за съжаление, не успява да стане столетник - умира на 79. Но привържениците на гладуването продължават да са все така убедени в ползата от глада.

Мишки и дрожди показват забележително удължаване на живота

Няма съмнение, че ограничението на калориите и периодичното гладуването удължава живота на много животни с краткотраен живот - червеи, мухи, мишки, плъхове и т.н.

При това го удължава значително - с близо 50%:

А ако се започне от най-ранна възраст и се хранят само през ден, е възможно да се удължи живота им дори с 83% . Най-вероятно това се дължи на забавянето на половото развитие, което обикновено стартира процесите на стареене (Effects of intermittent feeding upon growth and life span in rats. — PubMed — NCBI Gerontology. 1982;28(4):233-41).

Последващи проучвания, особено с дрожди, потвърждават тенденцията, но подобни ефекти върху по-продължително живеещи животните все още не са наблюдавани. 

Изследванията върху маймуните резус не показват ясна зависимост между глад и по-дълъг живот

Да се подлагат хора от ранна детска възраст на глад с научна цел е неетично, но експерименти с примати са правени.

През годините има само две големи дългосрочни изследвания върху ефекта на ограничаването на калориите, проведени върху близките на хората братовчеди, маймуни резус. Те обаче показват, че връзката между гладуването и по-дълъг живот не е толкова твърда, колкото се надяваха някои.

Първото проучване, известно като NIA study, е проведено в развъдника на американската научна агенция (NIH Animal Center) под егидата на американския Национален институт по застаряване на населението (National Institute on Aging, NIA). То стартира през 1987 г. и продължава 23 години.

Второто, известно като UW study, е проведено от Университета на Уисконсин в базата Wisconsin National Primate Research Center. Започва през 1989 г.

Публикуваните в списанието Nature резултати показват, че драстичното съкращаване на дневните калории - с 30% - не помага на маймуните да живеят по-дълго, отколкото тези, които ядат нормално. Ограничението не помогна на възрастните маймуни за понижат нивата си на триглицеридите като рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания. Като цяло гладуването не дава по някакъв начин значителни за здравето и дълголетието ползи, обобщава списание Тime.

На нито един от приматите гладуването не удължи живота с повече от 5%. Дори ако макаките са започнали да гладуват на пет годишна възраст, което е доста рано.

Водещият автор на изследването на Националния институт по застаряване на населението, Рафаел де Кабо (Rafael de Cabo), отбелязва, че ефектите на ограничение на калориите върху имунната система не са много добри - някои проучвания показват по-бавно зарастване на рани и повишен риск от инфекциозни заболявания. При младите животни ограничаването на калориите намалява и плодовитостта.

През януари 2017 г. е публикувана обзорна статия за двете проучвания "Caloric restriction improves health and survival of rhesus monkeys" ("Ограничаването на калориите подобрява здравето и оцеляването на маймуните резус").

Въпреки доста обещаващото си заглавие обаче публикуваните резултати изглеждат много скромни.

Както се вижда от кривите на оцеляване, значителна разлика в продължителността на живота между гладувалите и негладувалите групи няма. Освен това в NIA study гладувалите макак често са живели по-малко от тези, които не са гладували.

Три години по-рано същата група от автори (най-вече от Уисконсин) публикува много по-оптимистични резултати от UW study: "Caloric restriction reduces age-related and all-cause mortality in rhesus monkeys". В това изследване авторите са решили да разделят "възрастозависимата" смъртност и смъртността от всякакви други причини (макар и без ясни критерии), и дори смъртността от всякакви други причини при гладуващата група е малко по-ниска, отколкото в статията им от 2017 година. Това са кривите на оцеляване:

И ако сравним кривите от 2014 и 2017 г., те са малко по-различни:

Тук от разделението на самци и самки става ясно, че при самките има по-голяма волатилност (променливост) на ефекта на гладуване (ту по-бързо умират, ту по-бавно, отколкото контролата), а при самците почти няма никакъв ефект.

Заслужава да се отбележи обаче, че между проучванията има немалка разлика в хранителния режим на контролните групи - при NIA study на маймуните не е позволявано да преяждат, а в UW study са яли "на корем":

Но във всеки случай фактът, че гладуващите макаци, които в продължение на много години са получавали 30% по-ниски от дневната нужда калории, са живели само малко по-дълго, отколкото техните събратя, силно разколебава за ползата от ограниченията.

Всъщност NIA study показа, че ползите от приемането на балансирана, здравословна диета могат да осигурят също толкова удължаване на живота като диетичните ограничения.

За хората и мишките

При всички случаи преяждането, разбира се, е вредно и има връзка с редица заболявания - диабет, сърдечно-съдови заболявания, болестта на Алцхаймер и т.н. Но и да измъчваме себе си с глад в името на хипотетичните допълнителни 5 години живот, също не си струва. За да се удължи живота на радикален трябва да се изключи програмата за стареене.

Precision Nutrition отбелязва някои недостатъци и рискове от ограничаването на калориите при хората:

Нарушение на хормоните на растежа, инсулина и хормоните на щитовидната жлеза

Свързаната с възрастта загуба на мускулна маса (известен още като саркопения)

По-малко костна маса и повече остеопороза

Лошо сърдечно здраве (хормонът "инсулиноподобен растежен фактор" (IGF-1) спомага за поддържането на сърдечния мускул)

Аменорея (липсва менструален цикъл)

Слаба имунна система и по-бавно въстановяване след болест

Понижаване на либидото и плодовитостта

По-малко сила

Анемия

Намалени когнитивни функции

Ограничаването на калориите може да има своите еволюционни корени като механизъм за оцеляване, което позволява на видовете да оцеляват на запасите в организма, когато има недостиг на храна и да продължат да се възпроизвеждат.

Но това ограничение няма траен положителен ефект. Намаляването на калориите с 30-50% в съвременната човешка диета може лесно да доведе до недохранване, тъй като много преработени храни нямат достатъчна наситеност на хранителни вещества. Затова ограничението всъщност ще влоши здравето ни и потенциално продължителността на живота. Анорексията е нездравословно състояние.

Казано накратко: ние не сме плъхове.