Броят на лекарите, които напускат България, намалява всяка година. Това заяви министърът на здравеопазването Николай Петров пред Нова телевизия.

По думите на Петров младите лекари от България вече не напускат толкова масово страна ни - приказката, че всеки ден по един или двама лекари напускат, вече не е вярна. Петров посочи статистика на Министерството на здравеопазването, според която от 2008 до 2016 г. лекарите, които напускат страна ни, намаляват с около 50 - 100 души годишно. "Трябва да запазим тази тенденция", добави Петров.

Относно ниските заплати в сферата на здравеопазването, Петров посочи, че само базовите заплати възлизат на 700-800 лева. "Това са базовите заплати и те са ниски за всички." По думите на Петров е нормално някои от базовите заплати да бъдат по-високи, в зависимост от стажа и практиката на докторите, например.

Приходите на лекарите започвали да се надграждат върху въпросните базови заплати, обясни Петров. "Има надбавки... лекарите се докарват допълнителни приходи от клиничните пътеки и избора на екип, например. Друг е въпросът колко добра е болницата, колко приходи има и дали лекарите заслужават въпросната си заплата", допълни той. Според Петров в "по-слабите" болници - тези, които приемат по-малък поток от хора и тези, които не си вършат работата качествено, заплатите трябва да бъдат и по-ниски.

На въпроса дали той щеше да остане в България, ако току-що се беше специализирал, министърът посочи, че вече е минал по този път и би го направил отново.

Като цяло Петров даде положителна оценка на здравеопазването у нас. Според него здравеопазването е добро по едни показатели, по други - не толкова. "Трябва да идентифицираме проблемите. Имаме страхотно развита болнична мрежа - има много болници, има много инвестиции и вкарани средства в апаратура и техника. Имаме много специалисти, които са лесно достъпни в България", допълни здравният министър.

В този ред на мисли министърът добави, че в страната ни се наблюдава доста тревожен проблем относно самото отношение на обществото към лекарите и към самите институции. "Не трябва да се водим от лоши намерения в здравеопазването", допълни той и призова нагласата на обществото ни към българския лекар да се подобри.

Относно задълженията на болниците като един от основните проблеми на сектора, Петров заяви, че изходът от спиралата на задлъжнелите болници минават през намирането на повече приходи и оптимизиране на разходите, без това да повлияе върху качеството на услугата. Здравният министър заяви, че ще се опита да приложи този модел във всички здравни заведения у нас.

Като пример за задлъжняване на една болница министърът посочи, че много хора отиват в болниците без да са здравноосигурени, "а по закон заведенията не могат да ги върнат, особено ако са по спешност". В някои случаи, ако неосигурен човек постъпи по спешност, на него въобще не му се търси заплащане. "Други просто не заплащат за услугата", обясни Петров. "Друг е въпросът, че много хора не идват в болниците по спешност. Трябва да има ясно разписани критерии за спешност - да се знае кой пациент е спешен", заключи здравният министър.