Една мода в диетите - вегетарианството - набира все повече почитатели, представяйки се като съвършено отношение на човека към храната - като най-морален и най-здравословен избор. Дали е така?

Принципите на диетите при различни заболявания и добре познатите и скучни истини за правилното хранене като цяло много не са се отклонявали от истините, познати още от времето на Хипократ.

Но и при храненето се появяват модни тенденции, които са заблуждаващи и дори опасни, въпреки многобройните си ревностни последователи.

Аз не оспорвам ничие право на избор, а само претенциите, че вегетарианството:

че не убива живи същества;

че човекът е бил поначало вегетарианец;

че растителната храна може да достави всички необходими вещества за развитието на човека;

че вегетарианците са по-здрави заради начина си на хранене.

Мит 1: "Аз никого не ям"

Хората стават вегетарианци по широк кръг от причини, не на последно място от които е идеята, че нямаме право да убиваме и изяждаме други съзнателни същества. Но в статия ("Ordering the vegetarian meal? There’s more animal blood on your hands"), публикувана от австралийски учен, Майк Арчър AM, професор в Университета на Нов Южен Уелс, твърди, че тези, които избират вегетарианска диета всъщност са отговорни за смъртта на повече животни, отколкото любителите на месото.

Арчър цитира австралийски статистики, които показват, че произвеждането на пшеница и други зърнени храни убива най-малко 25 пъти повече съзнателни животни на килограм използвани протеини - т. е. една диета на растителна основа причинява повече щети на околната среда, както и много по-голяма жестокост към животните, отколкото животновъдните ферми.

Ако се пасе крава на едно пасище, вместо то да бъде разоравано за растителни култури, в крайна сметка ще се стигне до смърт, признава авторът, смъртта на кравата. Но отглеждането на растения на същата площ пасище убива много същества - малки бозайници, змии, гущери, мишки и други. Той описва една ужасяваща сцена, в която хищни птици следват австралийските земеделски плугове на ята, хранейки се с труповете на умрели животинки, които машините оставят след себе си. И това дори без да се отчитат вредите, причинени от изкуственото напояване, наторяване и пестицидите.

Един килограм протеин, получен от животновъдите, отнема живота на много по-малко живи същества, т.е. месоядството е по-хуманен, етичен и екологично чист вариант на хранене.

Благодарение на месоядството сме стигнали до нивото да можем да изберем да сме вегетарианци.

Хората имат право на избор какво да ядат, както и да избират етичните аспекти на своя избор. Но как хората, за разлика от всеки друг вид животни в природата, развиват когнитивната способност да отчитат и етиката на своя избор?

Част от отговора е: като ядат животни. "Първото изискване за развитието на голям мозък," - пише хардвардският антрополог Ричард Враням (Richard Wrangham) в "Catching Fire: How Cooking Made Us Human", "е възможността да получава енергия и да я получава надеждно". Енергийно плътно и лесно за усвояване, месото (особено сготвено) е отличен източник на храна за мозъка.

За един грам мозък се изискват 16 пъти повече калории, отколкото за мускулите и без месо и мазнини никога нямаше да има Хомо сапиенс.

Всъщност, повечето антрополози смятат, че когато нашите прадеди са започнали да ядат месо, мозъкът им е започнал бързо да увеличава размера си. В по-големите мозъци, разбира се, е можело да се вместят по-развити когнитивни функции, включително абстрактни мисли и език. Така че, може да се каже, че яденето на месо ни е дало възможност да обсъждаме етиката на яденето на месо. За нашите предци, изборът да използват месо от други животни, може да не е бил въпрос на оцеляване, но с избора си те са допринесли за развитието на човешкия вид, за това, което сме днес - за съвременния Хомо Сапиенс.

Мит 2: "Човекът поначало е вегетарианец"

Сред вечетарианците е в обръщение и тази, неподкрепена с никакви научни доказателства теза - че човекът е приспособен изначално към растителна храна, а употребата на месо е извращение в последствие.

Нашият храносмилателен тракт не е на тревопасно

Тревопасните имат голям многокамерен стомах и огромен апендикс, обитаван от симбиотични микроорганизми. Например заекът има апендикс с дължина от 30-40 см, а на коня апендиксът има обем от 30-40 литра. Много хищници въобще нямат апендик, а за човека той е рудиментарен (загубил в хода на своето развитие функциите си) орган , дълъг само 7-8 см. Дължината на червата при хората са около 7 м, около 8 пъти по-дълги от тялото им. При котките това съотношение е около 5, при кравите - 20, при овцете - около 30. Сам се натрапва изводът къде стои човекът според този фактор.

Нашите братовчеди - маймуните са всеядни

Маймуните са всеядни - дори да се хранят предимно с растителна храна, но ако им попадне гущер или птиче гнездо, не пропускат възможността да попълнят запасът си от аминокиселини и животински мазнини. Шимпанзетата дори си организират колективен лов за други дребни животни, че и за други маймуни.

Нужни са калории

Нашите предци преди милиони години са правили същото, не са отказвали и мърша. А когато са започнали да използват копия и други оръжия са добавили още месо в рациона си. При преселването си в по-студените райони и по време на ледниковия период хората не биха оцелели без месо и животински мазнини. Те са лесно смилаеми  калорични храни. Те дават за едно и също количество храна много повече калории, т.е. може да се произведе повече топлинна енергия. 

Зъбите ни са приспособени за всякаква храна

Структурата на човешките зъби и храносмилателният тракт са адаптирани към смесена храна. В челюстите на човека има три вида зъби:

резци - за захапване и отрязване на храната;

кучешки - за захващане и задържане на хапката, докато тя бъде откъсната;

кътници - за механично раздробяване на храната.

И трите вида са междинен вариант между хищници и тревопасни. Кучешките зъби са развити и функционално натоварени при хищниците. При тревопасните няма кучешки зъби, а широки и плоски постоянно растящи кътници. Те нямат емайл, защото той така или иначе, ще бъде изтрит. При хищниците кучешки зъби са много големи от човешките - те им служат и за оръжие, а кътниците не са плоски, а заострени, защото трябва да се справят със сухожилия и кости.

Мит 3: Растителната храна е пълноценна

Необходимостта от протеини

Един възрастен може някак си да оцелее на чисто растителна храна, но за бебета животинските протеини са абсолютно необходими. Тези нужди може да се осигури майчиното мляко в началото, но след това липсата на животински протеини в първите години от живота на децата може да доведе не само до различни нарушения на физическото и менталното (умственото) здраве, недостигът на протеини причинява спиране на растежа при децата, отслабване на имунитета им, сърцето и дихателната им система.

Протеините в растенията, дори в бобовите, са много по-малко, отколкото в месото или рибата. В растителните протеини липсват незаменимите аминокиселини. Те са "незаменими", защото човешкият организъм не може да ги синтезира от други. А растителните протеини се усвояват лошо - част от тях остават вътре в клетъчните стени защото целулозата не може да се преработи. Много от съдържащите се в растенията вещества унищожават трипсина - фермент, разлагащ белтъците до аминокиселини.

От къде ще дойде желязото

Друг проблем на вегетарианската диета е произвеждането на кръвта. В растителните продукти има малко желязо, което е необходимо за синтез на хемоглобин, а също и необходимият за усвояването на желязото витамин В12. Част от него навлиза в човешкото тяло от чревните бактерии, но те се намират в дебелото черво, където В12 почти не се абсорбира. Без постоянен прием на този витамин вегетарианците, особено жените и децата, могат да получат желязо-дефицитна анемия.

Витамин D се набавя от животински продукти

В чисто растителната диета не достигат и някои други витамини от групата В и витамин А. Без да се вземат хапчета вегетарианци ще изпитват недостиг на калций и витамин D, който се синтезира от отсъстващия в растителните мазнини холестерол. Той се съдържа в рибеното масло, яйцата и черния дроб - все животински продукти. 

Липсата на витамин D води до остеопороза и повишена чупливост на костите. Да, човешкото тяло може да синтезира този витамин, но това количество може да задоволи 2/3 от нуждите му.

Мит 4: Учените са доказали, че вегетарианците са по-здрави, отколкото месоядците и живеят по-дълго

В подобни изявления се съдържа заблуда, подобна на смесването на корелация и причинно-следствена връзка, за което говорихме неотдавна.

В почти всички проучвания, в които авторите правят категорични заключения относно ползите от вегетарианството, може да се намерят много методологически грешки - на първо място, неправилен избор на контролната група.

Върху здравето и дълголетието влияят десетки други фактори. Само по себе си вегетарианството практически няма ефект върху продължителността на живота или здравето, няма дори върху телесното тегло.

Помислете върху това, че вегетарианците много по-вероятно, отколкото обикновените граждани не пушат и не пият, спортуват и като цяло водят по-здравословен живот. Самият факт, че са си направили труда да спазват някакъв хранителен режим говори, че не се отнасят с голямо внимание към здравето си.

Мит 5: Религията забранява

Замисляли ли сте се защо традицията на вегетарианството е предимно в топли страни? То е избор, не защото месоядството вреди, а заради недостиг на природни и други ресурси. В тези страни например хладилниците са рядкост.

Да, в Индия има и религиозни принципи, макар че в хиндуизма няма изрична забрана за употреба на месо и риба. Лично съм видяла в Южна Индия, в града на Сай баба - Путапарти - да се лови и употребява риба. Будизмът забранява убиването на живи същества, но не и употребата на месо - върху бедната почва и климатичните условия на Тибет трудно виреят някакви земеделски култури, затова местният будизъм не се противопоставя на месоядството.

Това трябва да ни наведе на мисълта, че религиозните забрани често са в резултат на местните условия, възможности и достъп до разнообразна храна.

Моят инструктор по йога, един истински мъдър индийски учител, Пракаш Чандра Белвал, който никога не е вкусвал месо, не ни е препоръчвал да правим същото. Казвал ни е, че тук, в България традициите са други и дори може да се разболеем, ако се откажем за дълго от месото.