Петър Панайотов е роден в Първомай преди 82 години. Работил е в системата на отбраната, като военен строителен инженер. Спортът е бил винаги негова страст. През последните години му се е отдал изцяло и животът му преминава в „спортен режим“. Преди месец Панайотов се завърна от олимпиадата за ветерани в Оукланд, Нова Зеландия, след като завоюва два златни и два сребърни медала. По време на месеца, който си даде за почивка, гостува в родния Първомай.
Т.К. Как протичат тренировките на един ветеран?
П.П.: Започвам със загрявка, която продължава около 30 минути. Правя упражнения с копие, с ластик. Много бавно се разтягам с помощта на йогистки упражнения. Така въвеждам в работа вътрешните си органи. Следва истинската тренировка. След това имам 20 минути за разпускане. Сега започвам да тренирам през ден. Три от тренировките ми са за техника, а четвъртата е силова.
Т.К.: Какво и колко натоварваш?
П.П.: На силова тренировка стигам до 6-8 т тежести от лежане, мъртва тяга и изтласкване. А когато тренирам за техника правя между 20 и 30 опита на всеки от уредите – гюлле, копие, диск....
Т.К.: Кой ти помага за методиката?
П.П.: Най – често се доверявам на книгите
Т.К.: Какви грешки допускат хората, които започват да тренират „на възраст“?
П.П.: Първата грешка е, че не загряват. Натоварват се изведнъж и искат бързи резултати. Мислят си, че знаят какво трябва да правят, но истината е, че им трябва компетентен човек, който да им показва какво да правят, защото неправилното изпълнение на упражненията води до контузии. Трябва да се правят не повече от 2-3 тренировки на седмица, но и само 1 е грешно и направо вредно. Тренировките трябва да са екстензивни, а не интензивни. Добре е да продължават 2-3 часа, а не всичко да се изпълни за час. Възстановителният процес при ветераните е от изключително значение.
Т.К.: Има ли значение хранителният режим?
П. П“: Най-важното нещо е храненето. Моят фризер е пълен с коприва, чесън, киселец... Копривата присъства в почти всяко ядене. Храната е добре да бъде чиста – гледана в природни условия. Аз закусвам филия с масло, резен кашкавал, мед с тахан и канела и 6-7 маслини. Единствената растителна мазнина, която употребявам е зехтин. Има изследвания, които сочат, че растителната мазнина се разтваря и усвоява в организма по-трудно от животинската. Всеки ден за обяд и вечеря ям месо, всяко готвене е със сланина. Понеже запръжките са вредни, сланината я нарязвам на ситно и я добавям в ястията. Проучвания на руски учени показват, че маратонците стигат до криза около 32-36 км от бягането и им препоръчват да употребяват сланина, която им помага за преодоляването на тази граница.
Т.К.: Ползваш ли „химия“?
П.П.: Месец и половина преди олимпиадата взимах протеини, аминокиселини и ядях по един шоколад на ден. Това предполага, че съм повишил кръвната си захар. Сега се чистя и не употребявам никаква захар. Живея и се храня нормално.
Т.К.: По какво си приличат и по какво се различават ветераните от всички страни?
П.П.: В живота, както и в спорта или се хващаш за нещо и го правиш както трябва, или не се захващай изобщо. Да си здрав не означава да не си болен, а да изпитваш удоволствие от живота. Аз изпитвам удоволствие от спорта – харесва ми да следя как дискът се върти като грамофонна плоча. Сега се казва „хоби“, а едно време му викаха „башка луд“. Всички ветеран спортисти сме „башка луди“. А се различаваме по възможностите. За българският ветеран е тежко – неговите възможности са ограничение. Малцина са тези, които могат да си позволят да пътуват далече. А Нова Зеландия беше много далече за всички европейци. Затова там се събрахме само най-подготвените и някои от местните. Важното е движение да има, то е основата на живота. Застоялата вода тинясва.
Теодора Кирякова
