Един от най-тайнствените бозайници в България е уловен за първи път от 40 години насам - мишевидният сънливец.
Женски възрастен екземпляр е засечен от д-р Недко Недялков и д-р Георги Попгеоргиев при обхода им в Сакар планина, като част от проучванията и инвентаризацията на биоразнообразието в рамките на LIFE проекта на БДЗП „Земя за царския орел“.
Това е първото улавяне на този вид от 1978 година насам, когато край Бургас е описан представител на вида.
Сънливецът е уловен на дъб на височина от близо 2 метра. Той е измерен, заснет, след което пуснат отново на свобода в местообитанието му.
Сънливецът живее в район, в който има полуотворени тревисти зони с разпръснати единични стари дървета от дъб, круша и храсти. Според еколозите изчезването на точно този вид зони, които биват разчиствани заради пасищата, е едно от обясненията за рядката поява на малкия гризач.
А иначе мишевидният сънливец се счита за един от най-редките и енигматични бозайници не само у нас, но и в Европа. Среща се само в Югоизточна България, Източна Тракия, в Турция и по крайбрежието на Западна Мала Азия.
Видът е включен в Червената книга на България от 2014 г. и в Световния червен списък на Международния съюз за опазване на природата в категорията „Уязвим“.
Този вид е една от зоологичните сензации на 20 век за Европа, тъй като флората и фауната на Стария континент са считани за едни от най-добре проучените в света и изненади почти не са очаквани. Но през 1960 г. екип от български учени установяват не само нов вид, но и нов род бозайник за фауната на Европа. В района на Сакар и западна Странджа са уловени десетина екземпляра от гризач, който не прилича на нищо познато от Европа – определен е като мишевиден сънливец. Най-близкият известен роднина на новия вид бозайник по това време е на разстояние от над 2500 км в планинския район Копет Дак в Туркменистан.
Затова и откриването в България на мишевиден сънливец става сензация, която обикаля страниците на престижните научни списания по целия свят. При по-детайлното проучване на морфологията му се установява, че мишевидните сънливци от Европа се различават от тези в Туркменистан, и затова са отделени в нов вид – български мишевиден сънливец (Myomimus bulgaricus).
С напредване на проучванията по новия вид обаче историята му става още по-интересна. При ревизия на фосилни материали от пещера в Палестина, се оказва, че сънливец (Philistomys roachi) описан от там, изключително много прилича на нашия мишевиден сънливец. Така видът е унифициран и става Myomimus roachi. Това е един от реките случаи в зоологията, когато видове, описани като фосилни, възкръсват в съвременната фауна.
През 60-70-те години на миналия век видът е установен при проучвания на фауната в Източните Родопи и околностите на Свиленград, но така и не се провеждат специални проучвания върху биологията и екологията на този рядък вид.
През 70-те години видът е регистриран и в съседна Турска Тракия, където улавят екземпляри изключително по стари дървета. Преди 3 г. екип от български и турски учени провеждат и първите проучвания с радио-предаватели на вида в този район. От тях става ясно, че гризачът живее в хралупи на стари дървета на височина от 1,5-2 м, но понякога слиза и на земята, вероятно за да търси храна-насекоми и различни плодове, и да се придвижва в полуоткритите местообитания.
Красимира Славова
