Правителството одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 22 и 23 юни в Брюксел. На него страната ни ще бъде представена от министър-председателя Бойко Борисов.

Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС ще приемат заключения, посветени на темите „Сигурност и отбрана“, „Работни места, растеж и конкурентоспособност”, „Миграция”, „Парижкото споразумение относно изменението на климата”, „Дигитална Европа“ и „Външни отношения”.

България като външна граница на ЕС последователно отстоява позицията, че държавите членки на първа линия следва да разполагат с цялата налична информация относно дадено лице, което ще позволи успешното му установяване и предприемане на последващи действия.

България ще настоява за ефективно прилагане на всеобхватен набор от мерки в областта на миграцията и защитата на външните граници, който включва: продължаване на подкрепата за държавите на предна линия; съблюдаване последователното и пълно прилагане на съвместното изявление на ЕС - Турция от 18 март 2016 г.; осигуряване изпълнението на съществуващите реадмисионни споразумения с трети страни и сключване на нови при необходимост; изпълнение на Партньорската рамка за сътрудничество с приоритетни трети страни и разширяване на географския й обхват извън африканския континент; ефективно прилагане на принципите за отговорност и солидарност.

България ще призове за по-нататъшно развиване на необходимите структури с оглед прилагане на по-ефективни мерки за борба с радикализацията, включително по отношение на разпространението на радикализиращо съдържание в интернет.

Ще подкрепим задълбочаването на интеграционните процеси в областта на европейската отбрана, основано на Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и сигурност, което не трябва да дублира компетенциите на НАТО и водещата му роля в колективната отбрана на Европа. По темата „Работни места, растеж и конкурентоспособност” България ще изрази подкрепа за поетите ангажименти от страна на ЕС за задълбочаване на Единния пазар и установяване на свободна и справедлива търговия, която ще допринесе за повишаване на икономическия растеж, просперитета и конкурентоспособността на Съюза.

Европейският съвет ще проведе заседание и във формат ЕС-27 във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Ще бъде извършен преглед на актуалното състояние на преговорите по Брекзит, като ще бъде потвърден мандатът за водене на преговори, чиято основа са политическите насоки, утвърдени от Европейския съвет (чл. 50) на 29 април и преговорните директиви, одобрени от Съвет „Общи въпроси” (чл. 50) на 22 май 2017 г. България ще потвърди позицията си, че преговорният мандат адекватно отразява целта, която си поставя Съюза в предстоящите преговори, а именно – защитата на интересите на ЕС и неговите граждани. България подкрепя издигането на въпросите на придобитите права на гражданите като първостепенен приоритет, както и воденето на прозрачни и открити към широката общественост преговори с британската страна.

На 23 юни министър-председателите на Естония, България и Австрия ще представят официално в Брюксел 18-месечната програма на Съвета на ЕС (1 юли 2017 – 31 декември 2018 г.).

Правителството одобри също българската позиция за редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, което ще се проведе на 26 юни в Люксембург.

Очаква се ресорните министри да постигнат общ подход по законодателните предложения за енергийната ефективност, част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“.

Това ще осигури възможност за очертаване на предварителната позиция на Съвета като основа за подготовката за преговори с Европейския парламент. По искане на испанската и португалската делегации, енергийните министри са приканени да обменят мнения по актуалното състояние на междусистемната свързаност и третирането на този въпрос в пакета на ЕК. От страна на Малтийското председателство на Съвета на ЕС ще бъде представена информация за развитието на преговорите по останалите законодателни предложения от пакета, свързани с електроенергийния пазарен модел, енергията от ВЕИ и управлението на Енергийния съюз. Очаква се делегацията на Естония да представи работната програма на предстоящото Председателство на Съвета на ЕС.

Одобрени бяха и резултатите от проведени през май и юни четири заседания на Съвета на ЕС.

На 18 май в Малта, по време на неформалното заседание на министрите по енергетика, бяха дискутирани теми, свързани с рамката за енергийната ефективност на ЕС до 2030 г. и декарбонизация на островите. В първата сесия бяха обсъдени законодателните предложения за енергийна ефективност, част от пакета на ЕК „Чиста енергия за всички европейци“. Втората сесия беше съсредоточена върху предизвикателствата и възможностите пред островните държави в прехода им към чиста енергия. След сесията държавите-членки, разполагащи с островни територии, и ЕК подписаха политическа декларация за насърчаване на използването на чиста енергия в тези райони.

Неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство се проведе в периода 21-23 май в Малта. Държавите-членки обсъдиха темата „Климатичните изменения и водните ресурси в ЕС: възникващи предизвикателства пред селското стопанство“. Малтийското председателство демонстрира ангажимента си да даде тласък на ЕС по тази тема, която придобива все по-голямо значение за социално-икономическия живот. Според повечето министри, новата Обща селскостопанска политика трябва да отговори на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и управлението на водите.

На заседанието на Съвета „Външни работи/Развитие“, проведено на 19 май в Брюксел, беше одобрен текстът на новия Европейски консенсус за развитие. Приети бяха и Заключения за операционализиране на взаимовръзката между хуманитарната дейност и сътрудничеството за развитие.

В рамките на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, проведен на 8 и 9 юни в Люксембург, министрите на вътрешните работи обсъдиха предложението за създаване на Европейска система за оторизиране на пътуванията (ETIAS), законодателните предложения в областта на Шенгенската информационна система, актуалната миграционна обстановка в ЕС, осигуряването на оперативната съвместимост на европейските бази данни. Проведен беше и политически дебат в областта на връщането и по законодателните предложения за реформа на общата европейска система за убежище.